Милена Тодорова Габарова – гр.Сливен

За мен всичко рухна. Все едно, че не тя беше осиновена, а аз. За разлика от мен, тя прие това абсолютно нормално. Все още помня думите й „ За мен не е важно, кой ме е родил, а кой ме е отгледал“. До този момент аз не се бях замислила, че може да има майки готови да родят и да захвърлят рожбите си. От мига в който истината излезе на яве в нашето семейство започна да се говори открито по тази тема, за което съм признателна на родителите ни. След години се омъжих за един прекрасен човек, който беше добре запознат с моите здравословни проблеми. След две години добър семеен живот, заедно с моя съпруг седнахме да поговорим и осъзнахме или по точно си признахме един на друг, колко е пусто в сърцата ни от факта, че нямаме деца. Единодушно взехме може би най-важното решение в живота си, че животът ни трябва да се осмисли и още на другия ден посетихме Дом майка и дете в нашия град. Безкрайно съм благодарна на хората, които ни посрещнаха там, които разбраха проблема ни и които бяха готови на всичко, за да ни помогнат. Не мога да опиша радостта, която изпитахме, когато ни се обадиха да ни съобщят, че има подходящо дете. Това беше най-светлият, най-прекрасният ден за нас. От този момент живота ни се обърна на 360 градуса. Ние вече бяхме родители на най-прекрасното момченце на земята. От този момент на татък всеки ден беше празник за нас. Така нашият син растеше обграден с много любов и внимание от нас и от близките ни хора. Но тези две години ни накараха да преценя много мои приятели, които до по-рано смятах за „истински“. Не можех да се примиря с факта, че хора като мен, които съдбата е наказала по един или друг начин ще ме погледнат в очите и ще ме попитат къде съм си загубила ума, че да осиновя чуждо дете. Благодарна съм на родителите ни и на истинските приятели, че ни подкрепиха. Заедно със съпруга ми решихме, че няма да крием от детето истината, че е осиновено. Още докато беше малък, започнахме да го подготвяме за истината. Вечер като заспиваше не разказвахме приказката за „Снежанка“ или „Спящата красавица“, а за едно малко коте, чиято майка я няма и за доброто кученце, което се е грижело за котето. Колко много са се обичали, как са си играли заедно и още безброй такива примери. Така синът ми порасна. За него бе нормално това, че може родено от един да бъде отгледано от друг. Предстоеше по-трудната част- да разбере, че това се случва и с хората. Забравих да спомена, че когато решихме да си осиновим дете, решихме в последствие да го направим батко. Така когато синът ни беше на две години и половина, той сам ни подсети че е дошло време да има братче или сестриче. По цял ден вървеше и искаше бебе. В един слънчев ден тримата прекрачихме отново прага на Дома. Когато си тръгнахме щастливи от там, детето ни тръбеше на вред, че ще си имаме бебе- а той ще става батко. Това беше подходящия момент в който му обяснихме, че можеш да бъдеш роден от един и отгледан с много любов от друг. Съдбата благодарение на прекрасните хора, работещи в този Дом, ни дари с втора свидна рожба. При вторият ни син, нещата стояха сравнително по-лесно. Баткото вземаше дейно участие в отглеждането и разказването на нашите специални приказки за лека нощ. В момента и двамата ни сина знаят истината обяснена им просто и по детски. Най-голямата радост за мен е да чувам десетки пъти на ден „Мамо обичам те! Нали и ти ме обичаш?!“ и да виждаме грейналите им личица, когато чуят отговора „Да, обичам те много! Ти си всичко за мен!“ Така нашите две слънца растат с много обич, внимание и разбирателство. Нямат теми, на които да ни е неудобно да поговорим с тях. Винаги следим предавания за изоставените деца. След едно такова предаване големият ни син ни попита- „Мамо, нали и тези деца ще си намерят мама и тати?“ Когато го погледнах, той беше разплакан. Заплаках и аз. Никой не знае какво ще му поднесе съдбата за в бъдеще, но аз съм и благодарна.Благодарна съм и на хората които ни помогнаха и които ме разбраха. Благодарна съм и на биологичните родители на синовете ми за това , че са създали и дали живот на две толкова прекрасни деца. БЛАГОДАРЯ. ”