Много осиновени се чувстват безпомощни, когато мислят за осиновяването и изоставянето си. Един от начините да помогнете на детето си да се освободи от това чувство на безпомощност е като стъпка по стъпка го учите да усеща своята собствена сила и да контролира нещата в живота си, върху които то може да повлияе.
Орлите правят гнездата си високо, високо по дърветата или в планините. Те първо оформят гнездото с пръчки и клончета, след което слагат по-меки неща, за да го направят по-удобно за малките си. Когато малките започнат да растат, орлицата постепенно маха всички онези меки неща от гнездото. Докато те се оплакват и протестират, тя отвлича вниманието им с езика на крилата си и започва да ги учи да летят.
Метафората за гнездото на орлицата може да се използва и за “гнездото” на семейството с осиновено дете. Въпреки че вие сте построили гнездото си с клончетата и бодилите на загубите, след това сте направили всичко възможно, за да го превърнете в топло, уютно и защитено пространство за осиновеното си дете. Когато сте се усетили достатъчно сигурни в привързаността и изградената близост с детето си, постепенно сте започнали да премахвате “меките неща от гнездото” – “Ти си осиновен/а”, “Не, не си растял/а в коремчето на мама”, “Да, другата жена не е можела да се грижи за теб”.
И докато детето ви дава сигнали за болката си, вие разтваряте крилата си и започвате да го учите как да премине през тези чувства чрез вашата сила и способност да го закриляте. “Аз съм тук, до теб”, “Никога няма да те изоставя”, “С мен можеш да се чувстваш сигурен”.38141586
Разтваряте крилата си и подобно на орлицата, качвате детето си върху вас и политате към небето. Все по-нагоре и по-нагоре. Колкото по-високо се издигате, толкова по-силно става желанието на детето ви да развие своето чувство за контрол: “Искам да се науча да летя като теб, мамо”.
Когато усетите това желание у детето си, внезапно се накланяте във въздуха и го оставяте то само да полети. Може би това е тръгването му на детска градина или в предучилищна група. Или на гости при баба и дядо, където вас няма да ви има през нощта. В момента, в който детето ви се усеща само във въздуха, най-вероятно ще се появят хаотични болезнени чувства от миналото му. Изоставянето. Самотата. Паниката. То маха с крилцата си и се опитва, подобно на вас, да придобие усещане за личната си сила. И точно когато се отчае, че не може, вие отново го качвате върху крилата си…
Откъс от “20 Things Adopted Kids Wish Their Parents Knew”,
Sherrie Eldridge
Превод: Теодора Танева