Предложение на Сдружение „Търсим се“ за промени в законодателството относно „тайната на осиновяване“

СТАНОВИЩЕ
От СДРУЖЕНИЕ „ТЪРСИМ СЕ”

Относно: Промени в семейния кодекс, свързани с достъпа на осиновени лица до информация за биологичния им произход с акцент промяната на чл.105 от СК, внесено в работната група към Министерството на правосъдието, за промяна Семейния кодекс, глава 8, Осиновяване
19.08.2015 г

Предлагаме на Вашето внимание нашата гледна точка по бъдещите промени в семейния кодекс, касаещи правото на достъп до информация на осиновените лица:

– Всеки осиновител да бъде длъжен да информира детето си от най – ранна възраст, че то е осиновено с помощта на специалисти.

– Осиновеното лице или неговите осиновители да имат правото да получат достъп до биологичния произход преди навъшване на пълнолетие на лицето по медицински причини.

– Биологични родители и роднини да могат да получат информация за осиновеното лице, само при декларирано писмено съгласие за това от пълнолетното осиновено лице в оторизираната институция.

– При навършване на пълнолетие, осиновеното лице да има право до абсолютен достъп до всички документи, касаещи неговата първична самоличност от всички институции, които ги съхраняват, в зависимост от практиките на осиновяване през миналия век и сега. Това да става без специално разрешение от съд, без намеса на адвокат, с координация от оторизираната институция.

– При смърт на осиновеното лице, право на достъп да имат съпруг/а и потомци по права и съребрена линия.

– При реализиране на срещата на осиновеното лице и биологичните му роднини, при нужда да се оказва помощ от медиатори в подкрепяща среда. Такава помощ да се окаже и на осиновителите, ако е необходимо. Медиатор да проведе среща първо с осиновеното лице и въз основа на снети данни и впечатления, да поиска среща с биологичната майка, конфиденциална и ненакърняваща нейните права и достойнство. Работата на медиатора да протича в насока организиране на обща среща. Ако биологичната майка откаже категорично среща, да предостави на медиатора нужната информация за осиновеното лице – братя и сестри, биологичен баща, здравен статус и фамилни обременености (да се упоменават задължително в закона). Медиаторът да се стреми към продължаващи срещи с биологичната майка, за да може тя да преодолее емоционалното си състояние и да даде съгласие за среща с биологичното си дете. След това да се работи по запознаване на нейното семейство с лицето, приемането му от тях, като приоритетно е запознанството с братя и сестри.

– Работа по разкриване на самоличността на биологичния баща и търсене на контакт с него и другите му биологични деца по същия, предпазен и подкрепящ за всички механизъм.

– Оказване на помощ за осъществяване на контакт с биологичните родители на лица, дадени за осиновяване, но израснали в институции и притежаващи първичния си акт за раждане.

– Да се разработи методология, която да фиксира институциите, които ще предоставят информация, начините за достъп, издирването на биологичните роднини и реализирането на среща. Тя да бъде съобразена със законите и практиките на осиновяване, както през 20в., така и в перспектива за лицата, родени след 2000г., за да обхване и подпомогне всички осиновени лица във всички възрастови групи.

Да отпадне като неефективен и излишен Чл. 145. От Наказателния кодекс:
(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици – с лишаване от свобода до една година.

Да отпадне като дискриминитивна практика Чл. 106. от Семейния кодекс (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд при:
1. унищожаемост поради нарушение на чл. 77, ал. 1, чл. 78, чл. 79, чл. 80, ал. 1 и ал. 2, изречение първо, чл. 81, чл. 82, ал. 1, т. 1, чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 и 3;
2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.

След като при осиновяване настъпват законови отношения родител – дете, се предполага, че не е възможно тази връзка да бъде нарушена, нещо което е изключено при биологичните родители и деца. Считаме, че при престъпни и зловредни действия в посока Осиновен – Осиновител, както и Осиновител – Осиновен, в Наказателния кодекс са предвидени текстове, според които да се реагира.
Преди настъпване на фактическото осиновяване, да се предвиди пробен срок, в който да се упражнява адекватен контрол от специалисти – психолози, които впоследствие да изготвят доклад с оценка как се чувства детето и дали осиновяването да се осъществи.
Искаме да изтъкнем и следния проблем:
Множество родители са родили деца, които в последващите дни след раждането са обявени за мъртви, но редица обстоятелства навеждат на мисълта, че децата са дадени на други хора за отглеждане. В тези случаи предполагаме, че не е имало осиновително дело, а вероятно е съществувала порочната практика да се вписват директно като родни деца на приемните си родители. Имаме съмнение, че е съществувала много сериозна корупциона практика за осъществяване на тези процеси. Институциите са се отнесли некоректно и немарливо към тези родители, като в много от тези случаи, те не притежават удостоверение за раждане, смъртен акт или и двете. Нямали са достъп и до трупчетата. Предлагаме държавата да предприеме разследване на тези случаи, които са се развили още от 60-те години на миналия век до сега и да осигури на родителите достъп до всички архиви, в които се съдържат документи, които могат да проследят събитията.
СДРУЖЕНИЕ „ТЪРСИМ СЕ”