Моята приказка

Божидара Лазарова – гр. Сливен

Сега ще Ви разказвам аз ….. Имало едно време едно малко момиченце, създадено „уж с голяма любов”, а захвърлено в „Големия свят” ненужно никому.

Това момиченце всяка вечер преди да заспи, гледаше звездите и се молеше да открие своя дом, своята майка. Колко много искаше да ги намери, колко много искаше някой да го прегърне и гушне, да му каже, че е обичано. Как мечтаеше и то да обича някого!

И ето, най-после мечтата му се сбъдна. В един мразовит зимен дан при него в дома за сираци влезе една светла жена с големи любещи очи, която го гушна и му каза: „Слънчице мое, най-после те открих!”

Тази жена стана негова майка, тази жена, която не се страхуваше да обича …..

Тази приказка е моята приказка. Това дете съм аз. Аз – „нежното слънчице” на мама. Благодаря ти Боже, че чу молитвите ми!

Аз дописах моята приказка. Изпраща Ви я, за да я чуят, ако е възможно и другите самотни деца, които търсят в мрака светлия образ на мама, за да повярват в чудото на истинската обич, да повярват, че някъде все ще се намери едно кътче обич и за тях, че някога и те ще бъдат открити, намерени и дарени с майчина ласка, обич и любов!

Вярвайте мили мой братя и сестри. Вярвайте и чудото ще стане ……

С обич: „Слънчицето на мама” – Божидара Лазарова
На 10 г.
гр. Сливен