„Кажи ми кой съм“ вестник Капитал, 02.09.2016 г.

НОВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ В СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС СВАЛЯТ ТАБУТАТА ОТ ТЕМАТА ЗА ОСИНОВЯВАНИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Когато синът на Тодорка Георгиева и нейния съпруг пристига в дома им, с него е „Книгата на живота“. Те я наричат „безценен подарък“, защото с времето тя се превръща във важна част от разговора как той е станал част от тяхното семейство. Албумът събира историята му – снимките и събитията отпреди да ги срещне и първите им важни моменти заедно – първата Коледа, първото зъбче, първите крачки, първият рожден ден. Книгата на живота е техният начин да въведат темата за осиновяването и те никога не са възнамерявали да скриват от сина си начина, по който са станали негови родители. Най-важният празник за семейството им е Щъркелов ден – денят, в който са се срещнали за пръв път.
Малко преди да навърши три години, техният син за пръв път ги пита откъде е дошъл. Днес той е на пет и във всекидневието на семейството има много ситуации, които провокират нови и нови въпроси, на които родителите се стараят да отговарят по разбираем за детето начин. В техния дом това е естествена тема. „Неминуемо с времето въпросите за произхода ще стават повече и по-конкретни, за да запълнят липсващите парченца от историята. Нямаме никакви колебания да споделим каквото знаем с детето си и да го подкрепим, ако пожелае да потърси своите корени“, разказва Тодорка Георгиева.
В този процес им помагат както близки и приятели, така и групите за взаимопомощ към Българската асоциация „Осиновени и осиновители“, където споделят опит и търсят съвети от други родители, осиновили деца. „Този контакт е изключително ценен за нас и детето ни, за да се чувстваме уверени в пътя, по който вървим. Разговорите за произхода не са леки, но са най-добрият начин да създадем у детето си чувство на сигурност и здрава връзка със семейството“, убедена е Тодорка Георгиева, която вече е част от екипа и мисията на Българска асоциация „Осиновени и осиновители“.
В началото на седмицата Министерството на правосъдието (МП) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) представиха съвместен проект за промени в Семейния кодекс, които трансформират начина, по който в България се говори и мисли за осиновяването. Доскоро тема табу в обществените отношения, тайната на осиновяването отпада в новите текстове. Въвежда се изискване осиновителите да съобщават във възможно най-ниска възраст на детето за осиновяването и значително се улеснява процедурата, по която пълнолетният осиновен или неговите осиновители могат да търсят и получават информация за произхода му. В проектозакона, който в момента е на етап обществено обсъждане, се дават и повече гаранции, че кандидат-осиновителите и осиновителите ще получават повече подкрепа от държавните структури и неправителствените организации в процеса по приемане на дете в дома си.
Независими експерти и неправителствени организации, с които „Капитал“ разговаря, приветстват предложените промени като необходими и отдавна чакани. Като дух и философия те приближават българските закони с преобладаващата европейска практика, включително и тази на Европейския съд по правата на човека. Правото на един човек да има достъп до информация за своя произход е основно човешко право, което може да се изведе както от Конвенцията за правата на детето, така и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В мотивите си към изменения Семеен кодекс МП и МТСП отбелязват, че прегледът на съдебната практика в България досега показва, че в преобладаващ брой от случаите съдът е отказвал да предостави тази информация на осиновените или техните осиновители. Дори когато мотив за търсенето е бил здравословното му състояние. Тодорка Георгиева от Асоциацията на осиновителите потвърждава, че доскоро търсенето на биологични роднини с лични средства, без предварителна подготовка и подкрепа от специалисти е носило много разочарование и травми на семействата. Надеждата й е, че законовото регламентиране на търсенето ще регулира този процес.
В интервю за в. „Стандарт“ зам. социалната министърка Деница Сачева посочва, че в процесите на осиновяване в България досега има прекалено много тайна, срам и страх, а истината е основен дефицит за всичко в нашата страна. „Колкото повече истина има в отношенията, толкова повече децата са по-здрави психически. Рано или късно те разбират, че са осиновени. Най-добре е да разберат това от своите осиновители. Така че част от новите услуги ще бъдат именно за това – да се предостави най-добрата консултантска и психологическа подкрепа всеки родител сам да прецени кога и под каква форма да каже на своето дете“, мотивира промените тя.
Друга важна промяна в защита на интереса на децата е, че се прекратява практиката на разсиновяване. По данни на Държавната агенция за закрила на детето само през 2014 г. има 15 влезли в сила съдебни решения за прекратяване на осиновяване. Това най-често се случва при семейства, които не са били готови за тази важна стъпка, не са се справили с трудностите по отглеждането на детето или просто не са получили адекватна подкрепа в процеса. „Осиновяването е сериозно нещо, каквото е и раждането на дете, и не може, ако осиновителят се разочарова, просто да се откаже от детето“, казва Александър Малински, мениджър за София и Пловдив във фондация „За нашите деца“. „Разбира се, това няма да попречи на някои хора да изоставят осиновените си деца, както не пречи и на биологичните родители да го правят, но това не може да е официализиран процес и да се нарича разсиновяване. На него следва да се гледа като на изоставяне и да се предприемат същите мерки както при биологичните родители. Принципът е, че осиновиш ли дете, то става твое по същия начин както ако си го родил биологично, така че разсиновяването няма място в една модерна система“, категоричен е той.
Разбира се, не всички предложения за промени в Семейния кодекс са безспорни и неправителствените организациите се надяват те да бъдат изчистени в обществения дебат. Така например изискването осиновителите да информират осиновеното си дете за това, че е осиновено, „във възможно най-ниска възраст“ се прочете като намеса на държавата в семейните отношения. Според юристката Фани Давидова, която консултира кандидат-осиновители, това е по-скоро пожелателна разпоредба, тъй като не е скрепена с никаква санкция. „Присъствието на тази разпоредба е важно с оглед на това, че тя има по-скоро психологическо въздействие върху кандидат-осиновителите и осиновителите. От друга страна, трябва да се помисли как да бъдат преформулирани разпоредбите в Наказателния кодекс, които са свързани с носене на наказателна отговорност за разгласяване тайната на осиновяването“, обяснява тя. Давидова също е на мнение, че намесата на държавата в тези отношения трябва да бъде минимална. „Задължението за съобщаване на факта на осиновяване трябва да го има, но как семейството ще направи това трябва да зависи и да бъде лична работа на самото семейство, разбира се, консултирано от психолози и социални работници“, казва тя. Юристката дава пример със скандинавските страни, в които са възприети най-либералните възгледи, но има абсолютно задължение за съобщаване на факта на осиновяване, като дори има определена възрастова граница за това.
Друга промяна, която предизвика дискусии, беше въвеждането на възрастов таван за осиновители – разликата между осиновител и осиновен да не е повече от петдесет години. Психоложката Яна Алексиева от Асоциация „Родители“ приветства да има горна граница за осиновители, защото според нея водещият принцип при осиновяването трябва да бъде да се осигури максимално добра и здравословна семейна среда за едно дете.
Това, което притеснява нея и други експерти в сферата за грижа на децата, обаче е предложението да се закрият регионалните съвети по осиновяванията и да се създаде една централизирана структура към МТСП (виж карето). НПО-тата са скептични, че това ще опрости процедурата или че ще я направи по-ефективна, тъй като досега социалните работници по места са познавали и наблюдавали живота и съдбата на семействата в дълбочина.
Според всички най-важната стъпка, за да работят промените в начина, по който се случват осиновяванията в България, е семействата да имат лесен достъп до обучения и подкрепа.
Експертката по детско правосъдие към „Национална мрежа за децата“ Диляна Славкова смята, че ако кандидат-осиновителите имат достъп до адекватни услуги, включително и в следосиновителния период, родителите ще могат да информират децата си за осиновяването по щадящ начин и ще бъдат избегнати ситуации, които биха довели до допълнителен стрес или травми. А Тодорка Георгиева от Асоциацията на осиновителите добавя, че е необходим единен стандарт за обучение на кандидат-осиновители, който би гарантирал запознаване с характерните особености и трудности, които родителите срещат при отглеждането на децата. За Яна Алексиева пък е от ключово значение да се осигурят качествени професионалисти в системата на социално подпомагане – не само чрез стандарти за образование и подготовка, но и чрез по-справедливо заплащане за привличане на смислени кадри в сектора.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2016/09/02/2821665_kaji_mi_koi_sum/