Европейски съюз – законодателство относно „тайната на осиновяване“ за осиновените

Държавите членки на Европейския съюз като цяло нямат клаузи в законодателствата относно тайната на осиновяването.Съгласно Хагската конвенция от 1993 година (чл. 30.2) и Конвенцията на ООН за правата на детето (чл. 7.1) осиновеното дете има право на достъп до информацията, разкриваща неговия произход и лична фамилна история, а когато е възможно – и имената на биологичните му родители.

 Във връзка с  чл. 7.1 от Конвенцията за правата на детето много държави  са приели изрична разпоредба относно тайната на осиновяването, че родителите получават подкрепа в подходящ момент (обикновено е около 7-годишна възраст) да съобщят на детето факта, че е осиновено – т.е. има задължение да се съобщи за акта на осиновяване, за да се предотвратят емоционални  и други негативни последствия към детето.

 Разкриването на подобна информация обаче изисква необходимостта от професионална подкрепа от специалисти, взимащи предвид възрастта, менталното здраве и специфичната ситуация на детето.

 Иначе по  разпоредбите в СК – разкриването на част или цялата информация за биологичните родители е възможно на различен етап при определените законодателства на отделните държави относно осиновяването. Например, в държави като Дания, Финландия, Чехия и Швеция информацията е достъпна до осиновеното лице веднага след приключване процеса на осиновяване. В държави като Холандия и Словения ситуацията изисква одобрение от осиновителите и зависи от сложността и спецификата на дадения случай на осиновяване. В Полша, Австрия и Унгария минималната възраст за достъп до информацията е респективно 13 и 14 години. В страни като Хърватия, Румъния, Гърция, Великобритания, Латвия получаването на съответната информация изисква пълнолетие на осиновеното лице. В особени случаи като Ирландия осиновеното лице има достъп само до ограничена част от информацията, засягаща произхода и семейството му.

по информация на УНИЦЕФ, България