Tук са публикувани само части от конвенцията свързани пряко с темата на сайта.
Целия текст на конвенцията можете да изтеглите, във формат – doc или pdf, като ползвате “иконите” до заглавието й в сайта.

НАРЕДБА № 3 ОТ 3 СЕПТЕМВРИ 2003 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ ОТ ЧУЖДЕНЕЦ НА ЛИЦЕ - БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН

Обн. ДВ. бр.82 от 16 Септември 2003г.

Раздел I.

Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за даване на съгласие от министъра на правосъдието за осиновяване на лице - български гражданин, от чужденец.

(2) С наредбата се определят и:

1. съдържанието и редът за водене на регистрите по чл. 136а, ал. 2, т. 7 от Семейния кодекс;

2. редът за издаване, отказване и отнемане на разрешение за посредничество при международни осиновявания;

3. редът за осъществяване на дейност от акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания.

 

Чл. 2. Дейностите по международното осиновяване се осъществяват при гарантиране закрила на интересите на детето, при съблюдаване на неговите основни права и съобразно изискванията на чл. 21 от Конвенцията за правата на детето.

 

Раздел II.

Условия и ред за даване на съгласие от министъра на правосъдието за осиновяване на лице - български гражданин, от чужденец

Чл. 3. Български гражданин, който е навършил една година и е вписан в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "а" от Семейния кодекс (СК), може да бъде осиновен от чужденец. По изключение с оглед здравословното състояние на детето или когато са налице други важни обстоятелства, то може да бъде осиновено и преди да е навършило една година, ако това е в негов изключителен интерес.

 

Чл. 4. Чужденец може да осинови български гражданин, ако притежава разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения си закон и е включен в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "б" СК. Чужденец, който живее постоянно в друга държава, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване.

 

Чл. 5. (1) Чужденец, който желае да осинови лице - български гражданин, подава молба до Министерството на правосъдието чрез централния орган на съответната държава или чрез акредитирана организация, получила разрешение от министъра на правосъдието. Молбата може да се подаде и от централния орган или акредитираната организация.

(2) Молбата съдържа:

1. кратко представяне на осиновяващия - лични данни, националност и гражданство, номер и място на издаване на документа за самоличност, място на раждане, държава по местопребиваване, постоянен и настоящ адрес;

2. кратка история на семейството на осиновяващия;

3. информация за икономическото и социалното положение на осиновяващия;

4. информация за централния орган или за акредитираната организация, която посредничи на осиновяващия, включително лица за контакт, адрес, телефон, представителство, условия по разрешението на акредитираната организация;

5. други обстоятелства от значение за осиновяването;

6. подпис на подателя.

(3) Към молбата се прилагат:

1. разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения закон и закона на постоянното местопребиваване на осиновяващия;

2. документ, удостоверяващ, че осиновяващият не е лишен от родителски права, издаден от компетентен орган;

3. социален доклад за осиновяващия, съдържащ данни и за членовете на неговото семейство, включително за здравословното им състояние;

4. документ за здравословното състояние на осиновяващия, който да отразява физическото и психическото здраве на лицето, липсата на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота му;

5. документ за съдимост на осиновяващия.

(4) В случаите на осиновяване от съпрузи социалният доклад съдържа данни за двамата осиновяващи, като към молбата се прилага и удостоверение за сключен брак.

(5) Всички документи от чужбина следва да бъдат представени в оригинал и в превод на български език, заверен от българското посолство или консулство в съответната държава. Документи, изготвени на територията на държава, страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове и върху които има поставен апостил, се представят в оригинал и в превод на български език, заверен от Министерството на външните работи.