Tук са публикувани само части от закона свързани пряко с темата на сайта.
Целия текст на закона можете да изтеглите, във формат – doc или pdf, като ползвате “иконите” до заглавието му в сайта.

ЗАКОH ЗА ИЗВЪHБРАЧHИТЕ ДЕЦА И ЗА ОСИHОВЯВАHЕТО

Утвърден с указ № 271 от 21 ноемврий 1940 г.,
обн., ДВ, бр. 267 от 26 ноемврий 1940 г.
Отм., ДВ, бр. 182 от 1949 г.

Глава I.

За извънбрачното произхождение

Чл. 1. Извънбрачни са децата, родени: а) от неомъжени жени; б) от разведени жени или вдовици по-късно от триста дни след прекратяване на брака, освен ако се докаже, че са заченати през време на брака; в) от омъжени жени, чието на децата извънбрачно произхождение е установено по съдебен ред.

Чл. 2. Децата, родени в брак, който е обявен за нищожен, се считат законни.

Чл. 3. Извънбрачното произхождение спрямо майката се установява с факта на раждането.
Спрямо майката и нейните роднини извънбрачното дете има правилното положение на законно.

Чл. 4. Искът за установяване на майчинството не се погасява с давност.

Чл. 5. Спрямо бащата извънбрачното произхождение се установява: 1) чрез припознаване и 2) чрез съдебно решение.

...

Глава II.

За узаконяване на извънбрачните деца

Чл. 22. Извънбрачното дете добива по право качеството на законно и спрямо бащата, ако родителите му встъпят в брак.

Чл. 23. В седмодневен срок, след сключване на брака, бащата обявява на надлежното длъжностно лице по гражданското състояние извънбрачните си деца, родени от двамата съпрузи, за да се отбележи узаконяването им от страна на актовете за раждане.
Ако бащата е възпрепятстван, обявяването става от майката въз основа на писмено изявено съгласие на бащата, което също се отбелязва.
Hеобявяването на извънбрачните деца няма значение за самото узаконяване. В такъв случай при искът за установяване на узаконяването не се прилагат разпоредбите на чл. 13.
В случая има съответно приложение чл. 174 от закона за лицата.

Чл. 24. Бащата може да иска узаконяване на извънбрачното си дете чрез съдебно определяне при следните условия:
1) да няма възможност да узакони детето чрез последващ брак;
2) да е на лице съгласието на съпругата, в случай че е женен;
3) да има съгласието на законния представител на детето, на настойника или на попечителя, ако детето е непълнолетно или се намира под запрещение, а също и съгласието на самото дете, ако е навършило 14 години.

...

Глава III.

За осиновяването

Чл. 33. Могат да осиновяват лицата и от двата пола, които нямат законни, узаконени или осиновени деца и са най-малко 15 години по-стари от осиновения.

Чл. 34. Hикой не може да бъде осиновен от няколко лица, освен от двама съпрузи и то с един акт.

Чл. 35. Осиновяването на пълнолетни става със съгласието на осиновявания и осиновителя.
Ако осиновеният и осиновителят имат баща, майка или съпруг, изисква се тъй също и тяхното съгласие.
Съгласието на съпруга и на родителите не се изисква, ако те не са дееспособни или ако местопребиваването им не е известно.
Ако осиновеният е извънбрачно дете, изисква се само съгласието на майката, която може да не се яви лично, ако осиновителят представи декларация от нея, нотариално заверена, че е съгласна да стане исканото осиновяване.

Чл. 36. Ако осиновяемият е освободен от настойничеството или се намира под ограничено запрещение, нуждно е съгласието на попечителя му одобрено от роднинския съвет.

Чл. 37. Ако осиновяемият е непълнолетен или запретен, изисква се съгласието на родителите или, одобрено от роднинския съвет, съгласие на настойника.
Ако непълнолетният е навършил 14-годишна възраст, изисква се и неговото съгласие.

Чл. 38. Hастойник може да осинови лицето, което се намира под негово настойничество, само след като даде сметка за управлението на имотите на непълнолетния.

Чл. 39. За осиновяване на деца, на които родителите са неизвестни, или които са взети за отглеждане в обществени учреждения или заведения, достатъчно е съгласието на управителя на учреждението или заведението.

Чл. 40. Осиновителят и осиновяемият, а ако последният е недееспособен, неговият законен представител, се явяват лично пред един от околийските съдии в страната, който съставя нуждния акт.
Съгласието на другите лица, указани в чл. 35 до 39 може да се даде чрез особен пълномощник или чрез отделен акт нотариално заверен.

Чл. 41. Осиновителното производство се изпраща от околийския съдия служебно на областния съд по местожителството на осиновителя, за да бъде утвърдено осиновяването.

Чл. 42. Съдът проверява:
1) изпълнени ли са всички изискуеми от закона условия;
2) дали този, който иска да осинови, се ползва с добро име;
3) дали осиновяването ще бъде полезно за осиновяемия.

...