Tук са публикувани само части от закона свързани пряко с темата на сайта.
Целия текст на закона можете да изтеглите, във формат – doc или pdf, като ползвате “иконите” до заглавието му в сайта.

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на закона
Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в такива дейности.
(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавната политика за закрила на детето се определя от Министерския съвет, който приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.
Определение за дете
Чл. 2. Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
Принципи на закрила
Чл. 3. Закрилата на детето се основава на следните принципи:
1. зачитане и уважение на личността на детето;
2. отглеждане на детето в семейна среда;
3. осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;
4. специална закрила на дете в риск или с изявени дарби;
5. насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;
6. подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
7. временен характер на ограничителните мерки;
8. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) незабавност на действията по закрила на детето;
9. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) изграждане на Национална стратегия за детето;
10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) контрол по ефективността на предприетите мерки.
Мерки за закрила
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:
1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини или близки;
3. осиновяване - съгласно Семейния кодекс;
4. настаняване в приемно семейство;
5. настаняване в специализирана институция;
6. полицейска закрила;
7. специализирана закрила на обществени места;
8. информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
9. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
10. осигуряване на правна помощ от държавата;
11. специални грижи за децата с физически и психически увреждания.
(2) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Специална закрила
Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специална закрила се осигурява на:
1. дете в риск;
2. дете с изявени дарби.
(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и тяхната реинтеграция, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта, в която са предвидени мерки и за:
1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;
2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и училища по изкуствата;
3. финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.
(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Органи за закрила на детето
Чл. 6. Закрилата на детето се осъществява чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;
2. дирекции "Социално подпомагане";
3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) министъра на вътрешните работи и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия.
Задължение за съдействие
Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи.
(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред, определени в Закона за защита на личните данни.
Права и задължения на родителите
Чл. 8. (1) Всеки родител може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.
(2) Родителят има право да бъде информиран и консултиран за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13. Той може да поиска промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителите са длъжни да придружават децата си или да осигурят пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата си до 14-годишна възраст на обществени места след 22,00 ч.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителят е длъжен да изпълнява предприетите по този закон мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Разпоредбите по предходните алинеи се прилагат и по отношение на лицата, които полагат грижи по отглеждането и възпитанието на деца.
Участие на юридически лица с нестопанска цел
Чл. 9. (1) Юридически лица с нестопанска цел, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.
(2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.

Глава втора
ПРАВА НА ДЕТЕТО
Право на закрила
Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.
Закрила срещу насилие
Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.
(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.
Право на изразяване
Чл. 12. Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.
Информиране и консултиране
Чл. 13. Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.
Защита на религиозни убеждения
Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им.
(2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.
Участие в процедури
Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.
(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:
1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Във всички случаи изслушването и консултирането на детето се извършват в подходяща обстановка и в присъствието на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и в присъствието на друг подходящ специалист.
(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не е във висшия интерес на детето.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.
Тайна на информацията
Чл. 16. (1) Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово съгласие.
(2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.