Валентин Кабакчиев – Обичаш ли ме? – попита гальовно тя. – Да! – Колко? – Какво колко? – Колко ме обичаш? – Скъпа, ти нали не мислиш, че съм продавач в зарзаватчийница и си служа с кантар по цял ден! Нима мога да ти кажа, че те обичам двеста килограма и петстотин грама?! – Освен…

Валентин Кабакчиев Аз съм изоставено дете. Родено и после захвърлено в “Дом за сираци”. Първите ми детски спомени са свързани с много топлота и обич. Една любвеобилна майка…Един добър татко…Много оплешивял. Главата му приличаше на яйце. Много ми беше интересно! Питах невинно, по детски: “Тате, къде ти е косичката?”, на което той отговаряше, че я…