Обява номер: 7
" С голяма надежда вярвам, че можем да я намерим.В моето сърце има специално място за нея"- Стефка
За повече информация baoo

Обява номер: 12
Сине, още продължалавам да те търся... Изминаха много години, ходих по много инстанции, срещахсе с хора, които ми обещаха, че може да ми помогнат. Но вярата , че един ден ще срещна жив и здрав моят син, не ме напусна. Затова, като прочетох статията в хороскоп "Търся те", реших веднага накратко да разкажа моята история и ако можете, и това е желанието на моят син, нека ако е възможно да се видим. През 1973 година на четвърти февруари в град Варна родих син. С моят съпруг това дете го чатахме, но на пети февруари 1973 година ми съобщиха, че детето е починало. При поискване от мои близки да го видим, ни беше отказано. От този момент мисълта, че е жив не ме напуска и продъжавам да го търся. В община Варна думите не стигат да опиша какво се случи на четвъртия етаж. Деликатно служителката ми изпрати в община "Одесос" с предтекст, че документите ми са там. Но няма да забравя погляда и учудването на тази служителка, навярна тя на компютера видя № 4 с римски цифри - 271 записан Васил Димов Василев, роден на 15.07.1973 г. Като отидох след 15 мин. в община "Одесос" двете служителки ме посрещнаха много любезно, като разгръщтаха дебела папка и ми казаха да не го търся понеже е попаднал на добро място. Дадоха ми и препис от смъртен акт. След тази среща попаднах в отдел за отбиване на военната служба, където ме посъветваха да се обърна към господин Светлин Йорданов - нач. от ГРНИ община Варна. Първата среща беше кратка. Втората обнадеждаваща, третата мътитела. Попита ме какво ще направя, ако го видя. Отговорих, че зависи от ситуацията. Повече от 30 години оплаквам тази дата - 14.02.1973 г., макар, че Господ през 1975 г. ме дари и съпругът ми с дъщеря, но мястото на Стоян сърцето ми е празно. Има и друг вариант - тайната да си я запазя завинаги, ако разбера, че той желае да разбере за майката, която го е чакала няколко години и родила. Казах на Светлин Йорданов, че той няма от какво да се срамува от мен и мъжът ми, той е дете на стабилно семейство. На време беше лок. машинист и заплащането му беше добро. Аз, преди да се пенсионирам, работих от откриването на Ферибота Варна като глаен касиер. Искам той да зае, че е нямало причина да го изоставя, ако не бях излъгана, че е починал. Поднесена ми беше тетрадка, в която да се разпиша, че по мое желание изкам да ме изишат след раждане. Аз всеки ден ревях и проклинах тази болница във Варна. Затова като дойде време да раждам дъщеря си, аз си родих в Белослав. Разговора стана много мъчителен и труден, като господин Йорданов каза, че всичко е "консервирано" и отговор на този проблем е трудно да се даде. Като отидох в болница, в архивите искаха да разберат за какво съм се разписвала, защо и в този документ аз по-късно започнах да се съмнявам, като ми казаха,че такива тефтери на какъвто съм се разписала аз, те не знаели. Няма да пиша повече. Ако смятяте, че моята история може да се разплете, дано да има някаква Божа сила, която да помогне и да ни се срещне, тотава ще разкажа и други, които съм водила през време на моето търсене. Прилагам документи, които ми бяха дадени при изписването. Часовете в "Разрешение за погребение" не са верни. На 04.02.1973 г. в 18 часа, а в смъртния акт пише час на смъртта - 5 часа. на 05.02.1973 г. на възрасст около 17 часа, което не е вярно, че детето ми е починало. Ако истината е такава, на възраст 11 часа, тези несъответствия а и факта, че ми беше отказано да погребем рупчето, а и инжекциите, които ми бяха поставени за да се чувствам в безпомощно и неадекватно състояние, ме карат да мисля, че детето ми е живо и откраднато от мен. Радка Крумова, гр. Варна За повече информация гр. София, ул. "Княз Борис I" № 129 ( отсечката между ул. " Пиротска " и бул. " Тодор Александров " ) тел.: + 359 2 981 99 41 gsm: + 359 899 855 668 http://chakamte.zvkedri.com/istoria.htm
За повече информация baoo

Обява номер: 144
Ние сме брат и сестра и знаем,че имаме още един брат, който е близнак с брат ми, но в родилното на трета градска са казали на майка ми, че е починал и не са и го показали. Ние сме убедени,че той е жив и искаме да го намерим
За повече информация baoo

Обява номер: 252
РОДЕНИ СА В ГР.СТАМБОЛИЙСКИ НА 14 -12-1973г разнояйчни близнаци.Кръстена е ГЮЛФИДЕ.Дадени са за осиновяване в ДОМ МАЙКА И ДЕДЕ ГР ТЬРГОВИЩЕ.МАЙКА- СЯРЕ ЮСЕИН ЮСЕИН.В УДОСТОВЕРЕНИЕТО НА БРАТА БЛИЗНАК БАЩА Е ИСМЕТ МЮМЮН ЮСЕИН.АЗ САМ СЪПРУГАТА НА БРАТА БЛИЗНАК КОЙТО СЕ КАЗВА ГЮНАЙ И Е ОСТАНАЛ ПРИ МАЙКА СИ БИЛИ ОКОЛО 6 МЕСЕЧНИ БЕБЕТА КОГАТО ГИ ОСТАВИЛИ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ.
За повече информация baoo

Обява номер: 262
От много години търся дъщеря си! Родена е на 22 март 1973 г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора. Дадох й името Адриана, което вероятно е сменено. Роди се в 7 часа сутринта. Тежеше 4,1 кг. Имаше сини очи, но не знам дали са променили цвета си, тъй като това често се случва при бебетата. На 7 април 1973 г. Адриана е настанена в дом "Майка и дете" в гр. Стара Загора. Имам информация, че тя вероятно живее в гр. Стара Загора, но не е сигурно. Много пъти съм правила опити да я открия, да се добера до осиновителното дело по някакъв начин, но за съжаление не успявах. Дано чрез този сайт да намеря милата ми Адрианка!!! Само чрез интернет не бях пробвала. Това е последната ми надежда! Желая да се видя с нея, да се убедя, че е жива и здрава! От сърце благодаря на хората, които са я отгледали! Ако имам възможност, ще го направя лично! Нямам намерение да създавам проблеми на никой, нито да се натрапвам. Просто искам да видя милата ми дъщеричка пораснала! Откакто я родих, досега (повече от 30 години), живея сама, единствено с мъката си за дъщеричката ми Адриана, с надеждата, че е здрава и щастлива, че е станала добър човек, пълноценна и завършена личност! ЧАКАМ ТЕ, МИЛА МОЯ АДРИАНА! Ако някой знае нещо за нея, моля да ми пише! Казвам се Мария Минева Иванова. Живея в с. Братя Даскалови, обл. Стара Загора.
За повече информация baoo