Tук са публикувани само части от конвенцията свързани пряко с темата на сайта.
Целия текст на конвенцията можете да изтеглите, във формат – doc или pdf, като ползвате “иконите” до заглавието й в сайта.

КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОСИНОВЯВАНЕ

Държавите, подписали тази конвенция,
като признават, че за пълноценното и хармонично развитие на неговата личност детето трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство,
като напомнят, че всяка държава следва да предприеме като приоритетна задача подходящи мерки, които да дадат възможност на детето да остане под грижите на неговото семейство по произход,
като признават, че международното осиновяване може да предложи предимството на постоянното семейство на дете, за което не може да бъде намерено подходящо семейство в неговата държава по произход,
убедени в необходимостта от предприемане на мерки, които гарантират извършването на международно осиновяване при най-добра закрила на интересите на детето и при съблюдаване на неговите основни права и които имат за цел да предотвратят отвличането, търговията и трафика на деца,
в желанието си да приемат за тази цел общи разпоредби, основани на принципите, установени в международните документи, по-конкретно в Конвенцията на ООН за правата на детето от 20.11.1989 г. и Декларацията на ООН за социалните и правните принципи, отнасящи се до закрилата и благоденствието на децата и по-специално до подпомагането, настаняването и осиновяването в национален и международен мащаб (Резолюция на Общото събрание 41/85 от 3.ХII.1986 г.),
се споразумяха за следното:
Глава I
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА КОНВЕНЦИЯТА
Член 1
Тази конвенция има за цел:
а) да установи гаранции за извършване на международните осиновявания при най-добра закрила на интересите на детето и при съблюдаване на неговите основни права, признати от международното право;
b) да установи система за сътрудничество между договарящите държави, която да гарантира съблюдаването на тези гаранции и по този начин да предотврати отвличането, продажбата и трафика на деца;
c) да осигури признаването на осиновяванията, извършени в съответствие с конвенцията, в договарящите държави.
Член 2
1. Конвенцията се прилага, когато дете с обичайно местопребиваване в една от договарящите държави (държава по произход) е било, е или предстои да бъде изпратено в друга договаряща държава (приемаща държава) било след неговото осиновяване в държавата по произход от съпрузи или от лице с обичайно местопребиваване в приемащата държава, било за целите на такова осиновяване в приемащата държава или в държавата по произход.
2. Конвенцията се прилага само към осиновявания, които създават отношения между родител и дете като роднини по произход.
Член 3
Конвенцията не се прилага, ако съгласията по чл. 17, буква "c" не са били дадени, преди детето да навърши 18-годишна възраст.
Глава II
УСЛОВИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНО ОСИНОВЯВАНЕ
Член 4
Осиновяване по конвенцията се извършва само ако компетентните органи в държавата по произход:
а) са установили, че детето може да бъде осиновено;
b) са установили, след внимателно обсъждане на възможностите за настаняване на детето в държавата по произход, че международното осиновяване отговаря на най-добрата закрила на интересите на детето;
c) са се уверили, че:
1. лицата, институциите и органите, чието съгласие е необходимо за осиновяването, са получили необходимите консултации и са надлежно информирани за последиците от своето съгласие, по-конкретно за това, дали осиновяването ще има за последица или не прекратяването на отношенията между детето и биологичните му родители;
2. те са дали съгласието си свободно, в изискуемата от закона форма, и това съгласие е изразено или удостоверено писмено;
3. съгласието не е било мотивирано от заплащане или от възнаграждения в каквато и да била форма и не е било оттеглено; и
4. съгласието на майката, когато то се изисква, е било дадено едва след раждането на детето; и
d) са се уверили, вземайки предвид възрастта и степента на зрелост на детето, че:
1. то е получило необходимите консултации и е било надлежно информирано за последиците, произтичащи от осиновяването и от неговото съгласие за осиновяването, когато такова съгласие се изисква;
2. желанията и мненията на детето са взети под внимание;
3. съгласието на детето за осиновяването, когато такова съгласие се изисква, е било дадено свободно, в изискуемата от закона форма, и е изразено или удостоверено писмено; и
4. това съгласие не е било мотивирано от плащане или от възнаграждение в каквато и да била форма.
Член 5
Осиновяването по конвенцията се извършва само ако компетентните органи на приемащата държава са установили, че:
а) бъдещите осиновители са годни и подходящи да осиновяват;
b) бъдещите осиновители са получили всички необходими консултации;
c) на детето е или ще бъде разрешено да влезе и да пребивава постоянно в тази държава.

Глава IV
ПРОЦЕДУРНИ УСЛОВИЯ ПРИ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОСИНОВЯВАНИЯ
Член 14
Лица с обичайно местопребиваване на територията на договаряща държава, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване на територията на друга договаряща държава, следва да се обърнат пред централния орган на държавата по обичайното им местопребиваване.
Член 15
1. В случай че централният орган на приемащата държава прецени, че кандидатите са годни и подходящи да осиновяват, той подготвя доклад, съдържащ информация относно самоличността им, правоспособността и годността им да осиновяват, личното, семейното и здравословното им състояние, социалната им среда, мотивите им за осиновяване, способността им да извършат международно осиновяване, както и относно характерните черти на децата, за които те биха били подходящи да се грижат.
2. Докладът се изпраща на централния орган на държавата по произход.
Член 16
1. В случай че централният орган на държавата по произход прецени, че детето може да бъде осиновено, той:
а) подготвя доклад, съдържащ информация относно неговата самоличност, годността му да бъде осиновено, неговата социална среда, личностно и семейно развитие, история на заболяванията на детето, както и на неговото семейство, а също така и относно всякакви специални нужди на детето;
b) взема надлежно предвид условията, в които е било възпитавано детето, както и неговия етнически, религиозен и културен произход;
c) уверява се, че съгласията са били дадени в съответствие с чл. 4;
d) решава главно въз основа на докладите относно детето и бъдещите осиновители дали предвижданото настаняване отговаря в най-голяма степен на интересите на детето.
2. Централният орган на държавата по произход изпраща на централния орган на приемащата държава доклада си относно детето, доказателства за получаване на изискуемите съгласия и мотивите за своето решение относно настаняването, като взема мерки да не се разкрие самоличността на майката и бащата, ако в държавата по произход тази самоличност не може да бъде разкрита.
Член 17
Всяко решение на държавата по произход за поверяване на детето на бъдещите осиновители може да бъде взето само ако:
а) централният орган на тази държава се е уверил, че бъдещите осиновители са дали съгласието си;
b) централният орган на приемащата държава е одобрил това решение, когато такова одобрение се изисква от закона на тази държава или от централния орган на държавата по произход;
c) централните органи на двете държави са постигнали съгласие, че може да се даде ход на процедурата по осиновяването;
d) съгласно чл. 5 е било установено, че бъдещите осиновители са годни и подходящи да осиновяват и че на детето е или ще бъде дадено разрешение да влезе и да пребивава постоянно в приемащата държава.
Член 18
Централните органи на двете държави предприемат всички необходими мерки, за да може детето да получи разрешение да напусне държавата по произход и да влезе и да пребивава постоянно в приемащата държава.
Член 19
1. Прехвърлянето на детето в приемащата държава може да бъде извършено само ако са изпълнени условията на чл. 17.
2. Централните органи на двете държави осигуряват извършването на това прехвърляне при безопасни и подходящи условия и по възможност с придружаване от осиновителите или бъдещите осиновители.
3. В случай че прехвърлянето на детето не се осъществи, докладите по чл. 15 и 16 се връщат на изпращащите органи.
Член 20
Централните органи се информират взаимно относно процедурата по осиновяването и за мерките, взети за осъществяването й, както и за протичането на изпитателния период, ако такъв период се изисква.
Член 21
1. Когато осиновяването следва да бъде извършено след прехвърлянето на детето в приемащата държава и централният орган на тази държава прецени, че оставането на детето под грижите на бъдещите осиновители не отговаря най- пълно на интересите му, той взема необходимите мерки за закрилата на детето, по-конкретно:
а) да отдели детето от бъдещите осиновители и да уреди временни грижи за него;
b) след консултация с централния орган на държавата по произход да организира незабавно ново настаняване или ако това не е възможно, да уреди алтернативна форма на дългосрочни грижи, осиновяване не се извършва, преди централният орган на държавата да бъде надлежно информиран относно новите бъдещи осиновители;
c) като крайна мярка да организира връщането на детето, ако неговите интереси налагат това.
2. Като се има предвид по-специално възрастта и степента на зрялост на детето, неговото мнение следва да бъде взето предвид, а при необходимост да бъде получено съгласието му относно мерките по този член.
Член 22
1. Функциите на централния орган по тази глава могат да бъдат изпълнявани от държавни органи или акредитирани организации съгласно глава III, доколкото това е допустимо по вътрешното законодателство на неговата държава.
2. Всяка договаряща държава може да декларира пред депозитаря по конвенцията, че функциите на централен орган по чл. 15 до чл. 21 могат да бъдат изпълнявани в тази държава, доколкото е допустимо по вътрешното законодателство и под контрола на нейните компетентни органи, от организации или лица, които:
а) отговарят на условията за почтеност, професионална компетентност, опит и отговорност, възприети в тази държава;
b) притежават морални качества, подготовка или опит да работят в областта на международното осиновяване.
3. Договарящата държава, която направи декларацията по ал. 2, информира редовно Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право за имената и адресите на тези организации и лица.
4. Всяка договаряща държава може да декларира пред депозитаря по конвенцията, че осиновяванията на деца с обичайно местопребиваване на нейна територия могат да се извършват единствено ако функциите на централните органи се изпълняват в съответствие с ал. 1.
5. Независимо дали е направена декларация по ал. 2, за докладите по чл. 15 и 16 във всички случаи носи отговорност централният орган или други органи или организации съгласно ал. 1.
Глава V
ПРИЗНАВАНЕ И ПОСЛЕДИЦИ НА ОСИНОВЯВАНЕТО
Член 23
1. Осиновяване, за което компетентен орган на договарящата държава, в която то се извършва, удостоверява, че е извършено в съответствие с конвенцията, се признава по право от другите договарящи държави. В удостоверението се посочва кога и от кого са били дадени съгласията по чл. 17, буква "c".
2. Всяка договаряща държава при подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване уведомява депозитаря по конвенцията относно статута и функциите на органа или органите, които в тази държава са компетентни да издават удостоверението. Тя уведомява депозитаря и относно всякакви изменения, свързани с определянето на тези органи.
Член 24
Признаване на осиновяване може да бъде отказано в договаряща държава единствено ако осиновяването е в явно противоречие с нейния обществен ред, като се държи сметка за най-пълната закрила на интересите на детето.
Член 25
Всяка договаряща държава може да декларира пред депозитаря по конвенцията, че не се задължава по силата на конвенцията да признава осиновявания, извършени съгласно споразумения, сключени в приложение на чл. 39, ал. 2.
Член 26
1. Признаването на осиновяване включва признаването на:
а) отношенията между детето и осиновителите му за законови отношения между родители и дете;
b) родителската отговорност на осиновителите за детето;
c) прекратяването на предшестващите го отношения между родители и дете, ако осиновяването има за последица такова прекратяване в договарящата държава, в която е било извършено.
2. Когато осиновяването води до прекратяване на предшестващите го отношения между родители и дете, детето се ползва в приемащата държава и във всяка друга договаряща държава, в която се признава осиновяването, с права, равностойни на правата, произтичащи от осиновявания, пораждащи такива последици във всяка от тези държави.
3. Предходните алинеи не засягат приложението на всяка по-благоприятна за детето разпоредба, която е в сила в договарящата държава, признаваща осиновяването.
Член 27
1. Когато осиновяване, извършено в държавата по произход, не поражда като последица прекратяването на предшестващите го отношения между родители и дете, то може да бъде трансформирано в осиновяване, пораждащо такива последици в приемащата държава, която признава осиновяването съгласно конвенцията, ако:
а) законът на приемащата държава допуска това; и
b) съгласията по чл. 4, букви "c" и "d" са били дадени или се дават с цел такова осиновяване.
2. Член 23 се прилага по отношение на решението за трансформиране на осиновяването.