Целевият отпуск за осиновяване не е панацея, а минимално изискване

Приятели,

Радваме се да споделим, че борбата ни за Целеви отпуск при осиновяване е в нов етап. На 05.07.2017 г. ни предстои важна стъпка – в Комисията за защита от дискриминация беше насрочено открито заседание по наша жалба.

Защо е важно?

Всяка майка знае, че разликата между това да бъдеш „отглеждан“ и това да бъдеш обичан е колкото от небето до земята. Институцията не може да обича – тя отглежда. Грижи се за физическото оцеляване на децата, което не е малко. Момент – всъщност е убийствено малко!

 Очовечаването се учи, то не е даденост

Знаем, че връзката между детето и семейството му започва в утробата на майката. Когато тази връзка се прекъсне, детето е буквално ограбено от доверието и привързаността.

С две думи, за да порастеш имаш нужда от семейство, на което да принадлежиш, а не от възпитатели, консултанти или медицински сестри. Те в най-добрия случай могат да бъдат помощници в този процес.

Привързаността е храната на душата

Именно привързаността е „тайната“, която помага на малките борци да започнат да се учат да живеят. На по-късен етап от там ще вземат сила за да се изправят лице в лице със собствената си история и да продължат като пълноценни човеци.

 Привързаността си има часовник

Никой от нас не се събужда една сутрин мистериозно привързан към друг човек, особено ако някога в живота си е бил жестоко изоставян. Нека оприличим привързаността на танц с малки стъпки и без резки движения. Правя крачка напред и ти ме следваш. Правиш крачка встрани и аз те следвам. Доверието, че има човек, на когото му пука за теб и който ще откликне на твоите нужди се гради бавно.

 Борим се за време, а не за пари!

Целевият отпуск за осиновяване не е панацея, а минимално изискване. Той би дал така необходимото време за изграждане на първоначалното доверие и привързаност на новото семейство. Това е само началото в един дълъг път, който новите родители и детето да извървят заедно. В зависимост от историята и възрастта на детето, семейството ще трябва да инвестира много любов, време и пари. То ще има нужда от подкрепата на специалисти и, най-общо казано, на положителната енергия на цялото общество.

 Струва ли си?

Това е важен въпрос, особено за българските институции. Социалните системи в държавата са изключително консервативни. Често пъти изхождат не толкова от интереса на обществото, а от буквата на закона и най-вече от презумпцията за минимизиране на разходите.

Но всъщност дали е по-евтино отглеждането на децата извън семейството? Отговорът на този въпрос е толкова ясен, очевиден и доказуем, че направо ще му отговорим. Не, отглеждането на децата от институции или хора, различни от техните родители (независимо биологични или осиновители), е ужасно по-скъпо за държавата.

По-целесъобразно ли е да се бориш с последствията от бездействието си, нанасяйки травми докато се „грижиш“? Зависи. Как се отразява на едно дете неколкократния разрив на привързаността към значим възрастен докато се мести от едно място за настаняване в друго? От гледна точка на чиновника може да е достатъчно да не търси причинно-следствената връзка между фактите. Така няма да се налага да види, че коренът на проблемите, с които се бори (агресия, асоциално поведение, рисково поведение и др.) е донякъде свързан и с мерките, които не взима и фактите, които не иска да анализира.

Откритото заседание ще се проведе на 05.07.2017 г. от 14 часа в Заседателната зала на Комисия за защита от дискриминация, в което ще бъдат разгледани гледните точки на жалбоподателя Петя Векова – майка, осиновила детето си на 1 г., член на БАОО, и на ответника – институциите.

Ако смятате, че родителите и най-вече децата са дискриминирани, бихте могли да ни подкрепите, като изразите позицията си под публикацията на фейсбук страницата ни и/или пишете до КЗД (kzd@kzd.bg) и МТСП (mlsp@mlsp.government.bg).

За повече информация с нас може да се свържете на email: office@baoo-bg.org и тел. 0894 358 334.