Как разговарям с детето си за осиновяването – родители споделят

„Никога не сме се крили от детето си, когато сме говорили за осиновяването, но първия конкретен разговор с него проведохме малко преди да навърши 3 г. Той ме попита откъде е дошъл. Имах теоретична подготовка и ясен предварителен план как да подходя, но никога не можеш да си достатъчно готов за този въпрос. Наложи се за секунда да овладея вихъра от емоции и със спокоен тон (доколкото е възможно в тази ситуация) да отговоря, че преди да се срещнем е живял в бебешката къща и за него са се грижили едни много добри жени. Обадили са ни се, че той ни чака и с баща му веднага сме отишли да го видим и сме разбрали, че той е нашето дете.“

• Децата безпогрешно разпознават емоциите на родителите си. Ако усетят, че темата осиновяване ги напряга, бързо прекратяват или отказват разговорите. В тази ситуация съществува риск да търсят необходимата им информация извън семейството, което би нарушило доверителната връзка с родителите.

„Няколко месеца след първия ни разговор, синът ми отново попита дали аз съм го родила. Отговорих, че той е роден от друга жена, но аз съм го чакала и носила в сърцето си и той е нашето дете и ние сме неговите родители.“

• Децата често задават едни и същи въпроси, не защото са забравили отговора, а за да проверят дали ще получат един и същи отговор от техните родители. Това им дава сигурност. Бъдете искрени с децата си.

„Детето ми е на 6 г. и още не знае за осиновяването си. Притеснявам се да говоря за това. Той е малък, още не разбира. Може би да мине първи или втори клас. Страхувам се да не разбере от някой външен човек. Градът ни е малък и всички се познават.“

• Дори да са осиновени в най-ранна бебешка възраст, децата подсъзнателно помнят преживяната загубата, макар и да не могат да я опишат с подходящите думи. Колкото по-рано детето се въведе в темата, толкова по-естествено то ще приеме своята история. Добре е родителите да имат предвид и етапите в израстването на децата и първите по-сериозни промени, които настъпват с тръгването на детска градина и училище и емоциите, с които са съпроводени.

„Дъщеря ми е на 3 г. и се чудя как да започна разговорите с нея за осиновяването.“

„Дайте ми точните думи, с които да кажа на детето си, че е осиновено“.

• Няма универсална формула как да подходите при разговорите с детето. Родителите най-добре познават взаимоотношенията в семейство и е в техни ръце да изберат подходящия за тях и детето подход. Бихте могли да започнете с разказването на приказки, гледането на филми с вплетена темата за осиновяването. Да обсъдите с детето си ситуациите, в които попадат героите и как те кореспондират с вашето семейство. А можете да разкажете на детето си и неговата собствена история, облечена в подходящите думи.

„Срещаме се с други семейства, осиновили деца. Веднъж след игра с Мария Алекс ми сподели: Мария ми каза, че майка й не я е родила, а аз й отговорих, че моята също не ме е родила. Беше невероятно спокоен все едно ми говореше за игра на колички.“

„Един ден майката на съученик на сина ми притеснено ме попита дали Алекс наистина е осиновен. Съвсем спокойно отговорих и обясних ситуацията. Оказа се, че детето ми е споделило със своя приятел, че е осиновен, а той – с майка си. По-притеснена в случая беше тя, а не децата.“

• Когато децата свободно разговарят с приятелите си за своя произход, това е знак, че темата не е притеснителна за тях и те съвсем спокойно приемат начина, по който са дошли в семейството си. Увереното дете е по-подготвено да реагира адекватно при опит да бъде уязвено във връзка с осиновяването.

„Детето ми вече е на 9 г. и се интересува как изглежда биологичната майка, дали прилича на нея, как се казва и може ли да я види. Изнесла съм от дома ни всички документи по осиновяването, защото става все по-изобретателен и любопитен да тършува и може да стигне до информация, която не е в състояние да осмисли. Обяснила съм, че не знам нищо за нея и не съм я виждала (това е самата истина), но има документи, в които вероятно ще намерим повече информация. Когато стане достатъчно голям поне на 18 г., ако пожелае ще видим заедно тези документи и се надявам да потърси нашата подкрепа, когато дойде моментът.“

„На 13 г. дъщеря ми намери документите по нейното осиновяване и чрез Фейсбук се свърза с биологичната си майка. Допуснах те да се срещнат и да поддържат контакт. Това продължава и до днес, а тя е почти на 18 г. Дъщеря ми е много объркана, промени се. Сбърках ли някъде?“

• Препоръчително е децата да нямат достъп до документи, които съдържат информация за биологичното семейство. Социалните мрежи предлагат големи възможности за осъществяване на контакт. Съществува реален риск от повторно отхвърляне или „нездравословен контакт“ при среща с биологичното семейство и ако детето започне търсене в по-ранна и незряла възраст, това най-вероятно ще доведе до сериозни емоционални сътресения.