Тайната на осиновяването – как да говорим с децата за тяхната история

„Осиновихме детето си като бебе и сме сигурни, че не помни какво му се е случило. Не е и нужно да знае. Ние сме неговите родители.“

„Ще сменим името и датата на раждане на детето си. То не бива да разбира какъв е произходът му. Само ние сме важни за него.“

„Мамо, аз осиновен ли съм?” “Не, това не е вярно, откъде ти хрумна? Не виждаш ли, че имаш очите на баща си?“

„Да кажа или да не кажа на детето си, че е осиновено?“

Мислим си, че след като децата ни са осиновени съвсем малки, те не помнят какво им се е случило и можем да запазим тайната достатъчно добре и достатъчно дълго, завинаги. В състояние сме сами да се убедим, че този епизод от живота ни никога не се е случвал. Но единственото, което дължим на себе си и децата си, е само истината.

Дори децата да са осиновени в бебешка възраст, те подсъзнателно са съхранили спомена за преживяната загуба и усещат, че нещо значимо се е случило, без да имат точните думи да го опишат. Взимайки решение да запазим в тайна факта на осиновяването, рискуваме детето ни да научи истината при неподходящи обстоятелства, което може да доведе до сериозни емоционални последици. Искреността в отношенията дете-родител създава доверие, сигурност и стабилност и за двете страни.

Как да говорим с детето си за неговото осиновяване?

• Няма точна формула кога и как да започнете да разговаряте с детето си за неговия произход, но колкото по-рано се случи, толкова по-леко и естествено то ще приеме информацията.
• Книгата на живота е много подходящ начин да въведете детето си в темата осиновяване. Ако разполагате със снимки за времето преди да се срещнете, подредете ги в албум и говорете за бебешката къща, за баба и дядо/леля и чичо (приемните родители), които са се грижили за детето ви, докато мама и татко дойдат. Следват снимки от първите ви срещи, първите ви дни у дома и как се е променил животът ви, след като семейството пораства.
• Разказването на приказки или гледането на филми, с вплетена темата за осиновяването, са добра възможност да запознаете детето си с неговата история, използвайки моменти от любима книга или филм.
• Можете да се насочите и към собствена приказка с познати и харесвани герои и подходящ сюжет, която да разказвате на детето. А защо не и собствената ви история, представена в приказна форма.
• Подгответе се малкият човек да започне с въпросите, относно неговия произход, много скоро след като въведете темата във вашето общуване. Децата улавят безпогрешно промените в нашата емоционалност, затова се опитайте да бъдете максимално спокойни в разговорите помежду си. Ако излъчвате напрежение и негативно отношение към темата осиновяване, много е вероятно това да стопира инициативата на детето.
• Можете да говорите с подходящите за възрастта думи и не настоявайте на всяка цена да проведете разговор, ако детето не го желае. Необходимо му е време да осмисли и подреди получената информация и когато е готово за следващия елемент от пъзела, най-вероятно ще ви потърси отново. Същевременно ежедневието предлага много житейски ситуации, които да използвате в общуването си с детето и да го насочвате към неговата история. Много важно за него е да знае, че може да получи разбиране, сигурност и подкрепа от вас във всеки момент.
• Хубаво е да отбелязвате Щъркелов ден – денят, в който с детето ставате семейство. Дали ще е денят на първата ви среща или първият ден заедно у дома, този ден е началото на вашия общ път и история и е важна част от календара на семейните празници. Можете да поканите приятели, да приготвите торта и подаръци, като истински рожден ден.
• Чудесно ще бъде да се срещате с други семейства, осиновили деца. Ще се изненадате колко естествено и спокойно децата говорят по между си за своята история, ако и вие сте подходили по същия начин.
• С възрастта и натрупването на житейски опит, децата най-вероятно ще започнат да задават по-конкретни и задълбочени въпроси относно своя произход. Възможно е да проявят интерес да установят контакт с биологичните си роднини. Дигитализацията и социалните мрежи улесняват съществено този процес. Ако детето започне търсене в тийнейджърството, когато не е достатъчно зряло и подготвено за подобен контакт, това може да нанесе сериозни емоционални последици. Успешен вариант е да изнесете от дома си всички документи, свързани с осиновяването, за да не попаднат „случайно“ в ръцете на детето ви. Същевременно не спирайте да говорите по темата осиновяване, уверявайки детето си, че като навърши подходящата възраст ще му помогнете да стигнете до информацията, която го интересува.

Всички тези практики са споделени от родители и подкрепени с опита на специалисти, работещи по темата осиновяване. Те са препоръчителни, но е във ваши ръце да прецените кое е подходящо и приложимо за вас и детето ви.