Становище на Българска асоциация „Осиновени И Осиновители“- БАОО за предложените промени в СК

СТАНОВИЩЕ

на Българска асоциация „Осиновени и осиновители“– БАОО

по предложения проект за изменение и допълнение на Семейния кодекс

 След 65 години тайна на осиновяването, Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика предложиха на обществен дебат нов проект за Семеен кодекс, който цели отпадане на тайната на осиновяване и тайната на биологичния произход. Това предложение идва накрая на един дълъг процес, в който  Българската асоциация „Осиновени и осиновители“ бе инициатор и вече 12 години работи за това темата осиновяване да бъде всестранно, диалогично и многопластово разисквана.

Процесът на осиновяване в България все още не е приоритет на държавата. Няма стандарт за обучения на кандидат-осиновителите, липсват услуги за подкрепа на детето и родителите в следосиновителния период, работата със семействата няма превантивен характер. Необходимо е да има ефективна държавна политика за подкрепа на процеса на осиновяване, повишаване на информираността на обществото и формиране обществена нагласа за толерантно, хуманно и цивилизовано отношение към осиновяването.

Очакваме реално обществено обсъждане както по предложените текстове, така и по поднормативните актове, които ще регламентират процеса на осиновяването.

§ 16. Чл. 94 – Съвет по национално осиновяване

Вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс не успяха да ни убедят, че Съвета по национално осиновяване ще бъде по-ефективен от сега съществуващите 28. За нас остават неясни мотивите, начина на функциониране и как ще облекчи процеса на осиновяване. Например в хипотеза семейство кандидат-осиновители от гр. Хасково, които нямат възможност да пътуват за среща с дете в цялата страна и имат желание за осиновяване в региона, как ще функционира новата система?

Надяваме се в подзаконовата уредба да се предвиди възможността на кандидат-осиновители за второ дете да се предлагат биологични братя или сестри на първото им дете, ако такива са вписани за осиновяване, което в момента реално не се случва. Остава неясен въпроса кой ще контролира дейността на Съвета по национално осиновяване и работещите с кандидат-осиновители и родители.

Необходимо е да се събират, обобщават и анализират подробни статистически данни за процеса на осиновяване, адаптирането на осиновените деца в семейството и обществото, както и информация за ефекта на осиновяването върху децата.

 § 17. Чл. 95 (4) – Уведомяване на следващ подходящ осиновяващ

При отказ за осиновяване на първите подходящи кандидати срокът за уведомяване на следващите да се съкрати от 14 дни на 7 дни с цел да се ускори процедурата и да се намали престоя на детето извън семейна среда.

§  23. Чл. 105 – Право на информация

ал. 1 –  Тайна на осиновяването:

Според мотивите към предложения проект с промяната на чл. 105 ал. 1 се цели въвеждане на задължение за „осиновителите да информират осиновения за осиновяването на възможно най-ниска възраст, по подходящ начин и в зависимост от индивидуалните му особености“, което представлява директна намеса на държавата в семейните взаимоотношения. Този текст поставя под въпрос взаимоотношенията на доверие между детето и неговите родители. Колкото силна и стабилна да е връзката със семейството, у детето винаги ще има частица съмнение дали родителите са му съобщили за осиновяването, задължени от закона или заради личното си решение и убеждение да не създават тайна на осиновяването. Препоръчваме предложения текст на чл. 105 ал. 1 да отпадне изцяло или поне да бъде променен на „осиновителите се насърчават да информират осиновения за осиновяването на възможно най-ниска възраст, по подходящ начин и в зависимост от индивидуалните му особености“, като в същото време, в съпътстващите поднормативни актове към този закон, да се вмени задължение на социалните служби да следят и подкрепят изпълнението на разпоредбата.

Докато в миналото акта на осиновяване се е пазел в тайна и темата е била табу в обществото и семейството, то днес все повече родители осъзнават важността и запознават децата си с техния произход още в ранна възраст. Настояваме институциите, част от осиновителния процес, да обърнат по-голямо внимание на следосиновителния контрол и качествената подкрепа на родителите в първите месеци и години с тяхното дете. Към настоящия момент практиката на различните социални служби е разнопосочна, често двегодишното  наблюдение протича проформа и не се обръща нужното внимание на темата с разкриване на тайната на осиновяването. Препоръчваме да се въведе и единен стандарт за обучение на кандидат-осиновителите. Това би гарантирало запознаване с характерните особености и трудности, които родителите срещат при отглеждането на децата. Добър подход е и индивидуалната работа с кандидат-осиновителите, като част от курсовете в периода на проучване. Така психолозите могат да обърнат по-голямо внимание на особеностите и нагласите на конкретните кандидати. Обучението на кандидат-осиновителите трябва да е съобразено и с поредността на осиновяването. При кандидатстване за второ дете да бъдат предвидени теми, насочени към специфичните проблеми, произтичащи от неговото осиновяване и адаптация към семейството.

 Да има специализиране и квалификация на кадрите в областта на осиновяването, както в системата за закрила на детето, така и по отношение на доставчиците на услуги и в системата на образованието.

 Да се регламентира задължителен пакет услуги за подкрепа на родителите. Включително да се изработи регламент и финансов стандарт на услуги за подкрепа и съпровождане на детето и родителите, както в периода на „напасване”, така и в следосиновителния период. Да се подпомагат родителите да информират детето за това, че е осиновено, в подходяща възраст и по подходящ начин, така че то да се чувства част от семейството и рода, а не излъгано или предадено.

Отпускът за родители, осиновили деца да бъде целеви за осиновяване, като не зависи от възрастта на детето, а със специфични нужди свързани с адаптацията му в новата семейна среда и ежедневно интензивно участие на родителите в този изключително важен процес.

 Една от големите причини част от родителите да се страхуват да разкриват пред децата си начина, по който те са станали част от семейството, са наслагваните с години стереотипи, че осиновените деца са различни, носят „некачествено“ наследство от биологичното си семейство, самия акт на осиновяване често се възприема като краен изход и безисходица. Влияейки се от това обществено разбиране и отношение родители се капсулират и затварят и децата в същата обвивка в желанието си да ги предпазят. Те остават скрити от ежедневното отразяване на обществения живот и темата осиновяване намира място в медиите само при проблеми (често преекспонирани) или промени в законодателството. Като единствен добър начин за закрила на деца без родителска грижа, осиновяването трябва не само да се поощрява, но и да се създава благоприятна среда родители и деца да се чувстват сигурни и разбрани. Информираността е от ключово значение и вкарването на правила в закон няма да ги направи ефективни, ако средата за тяхното прилагане е неблагоприятна. Това е процес, който трябва да е осъзнат, а не вменен със закон.

 Необходимо е да има държавна политика за подкрепа на процеса на осиновяване, повишаване на информираността на обществото и формиране обществена нагласа за толерантно, хуманно и цивилизовано отношение към осиновяването.

 ал. 3 – „………. когато  Съветът за достъп до информация за произхода е отказал да предостави информация.“

Не става ясно при какви обстоятелства и достъп до каква информация за произхода може да бъде отказана. Този текст ни връща към хипотезата на сега действащия чл. 105 от СК („…когато важни обстоятелства налагат това“). Считаме, че всички хора имат право да познават произхода си. Ако Съветът не може да допусне достъп до личните данни на биологичните родители, то да се гарантира, че на всеки осиновен, поискал достъп, ще му се предоставя информация, която не съдържа такива данни. Тази информация би следвало да включва поне: име; дата на раждане; семейната среда; братя и сестри, ако има такива; причини за предприемане на мярка за закрила; основание за осиновяване; генетична обремененост и здравословно състояние на осиновения.

 В предложения текст не е заложена възможността да се предоставя информация за биологични братя и сестри, което бихме желали да се включи в новите разпоредби.

   § 25. Чл. 106 – Прекратяване на осиновяването

Подкрепяме отпадането на възможността за прекратяване на осиновяването, тъй като считаме че това би допринесло за по-голямата отговорност както на бъдещите родители така и на институциите, които са отговорни към добрата подготовка на кандидат-осиновителите и преценката на техния капацитет. По отношение на изоставянето с този текст законодателя изравнява правата на родителя, осиновил дете с тези на биологичния родител. И както няма регламент за това биологичния да се откаже от детето си, така и за родителия, осиновил дете не би трябвало да има.