Развития на правната уредба на осиновяването /1890-1985 Г/, 1985-2013 г.

1. Съвременна правна уредба: Глава 8 СЕМЕЕН КОДЕКС – осиновяване от български граждани. Подзаконови нормативни актове.

2. Развитие на законодателството до влизане в сила на СК от 1985 г:
ЗАКОН ЗА ПРИПОЗНАВАНЕ НА НЕЗАКОННОРОДЕНИТЕ ДЕЦА, ЗА УЗАКОНЯВАНЕТО ИМ И ЗА ОСИНОВЯВАНЕТО – в сила от 1890 г, отм. от ЗИДО през 1940 г.

ЗАКОН ЗА ИЗВЪНБРАЧНИТЕ ДЕЦА И ОСИНОВЯВАНЕТО – в действие от 1940 г до 09.09.1949 г, отм. от ЗЛС
ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО, обнародван, ДВ, бр. 182 от 9 август 1949 г., в сила от 09.09.1949 г, разпоредбите относно осиновяването действат до приемането на СК от 1968 г, впоследствие отменен от СК от 1985 г.

Характерни особености на законодателството преди СК:

1. Нормативната уредба и в трите закона/ до изменението на ЗЛС през 1961 г/ предвижда само един тип осиновяване – НЕПЪЛНО, при което правни връзки се създават само между осиновен и осиновител, като се запазват връзките с родното семейство на осиновения.
2. До приемането на ЗЛС през 1949 г се допуска осиновяването на пълнолетни лица. Режимът е изцяло променен със ЗЛС, в който е запазено едно изключение – допуска се осиновяването на пълнолетно лице, само ако то е отглеждано от осиновителя преди навършването на пълнолетие. С изменението на ЗЛС от 06.11.1953 г изключението е заличено.
3. Ранното семейно законодателство допуска осиновяване между близки роднини /баба и дядо, братя и сестри/ , което е отменено с изм. на ЗЛС от 1961 г. Осиновяване на внук от баба и дядо по сегашния СК е допустимо по изключение при наличието на предвидените в чл. 52, ал.2 СК условия.
4. До 1949 г е предвидено съгласие и на родителите на осиновяващия в различни варианти. Съгласие на родителите на осиновявания е изисквано при всички случаи, а след 1951 г при разногласие въпросът се е решавал от районния съд.
5. До 1890 г осиновяването се е извършвало с църковен обряд въз основа на нормите на обичайното право, а след влизане в сила на ЗПНДУО процедурата е от компетентността на съда – Районен или Окръжен/при сегашната нормативна уредба/.
До 1961 г съдът се произнася в разпоредително заседание с определение, което е окончателно и немотивирано. Предвидено е ретроактивно действие на осиновяването – от момента на получаване на съгласието, а не от постановяване на определението. Допустимо е било и при смърт на осиновяващия преди произнасянето на съда.
След изм. на ЗЛС през 1961 г съдът се произнася в открито заседание с участие на съдебни заседатели и прокурор с мотивирано решение, подлежащо на обжалване. Действието на осиновяването настъпва с влизане в сила на решението.
СК от 1968 г въвежда произнасянето на съда в заседание при закрити врати, каквото е и съвременното законодателно разрешение.

6. С изм. на ЗЛС, обн.ДВ, бр. 50/1961 г, се въвежда императивно единствен законов режим относно типа на осиновяването – пълно осиновяване, който се прилага както за осиновяванията, извършени след влизане в сила на изменението, така и спрямо всички извършени до момента осиновявания, като преурежда отношенията и последиците на осиновяването с действие от момента на извършване на осиновяването.
СК от 1968 г урежда за пръв път кумулативно двата типа осиновяване – пълно и непълно. По отношение на заварените осиновявания, за които не е задължително да бъдат пълни, според изискванията на закона, е създадена възможност в едногодишен срок от влизането в сила на СК да бъдат преуредени като непълно осиновяване. Преминаването към непълно осиновяване се е извършвало със съдебна процедура и е имало действие само за в бъдеще.
7. По отношение на взаимното наследяване законодателното решение в различните периоди е повлияно от типа осиновяване – до 1961 г осиновителят не наследява осиновения с оглед гарантиране пълната безкористност на осиновяването.
Осиновеният, както и неговите низходящи при всички случаи наследяват осиновителя, но съгл. Закон за наследството до 1961 г същите не наследяват роднините на осиновителя. Същият текс формално не е отменен и по време на действието на ЗЛС в редакция от 1961 до 1968 г, но на практика не се е прилагал, тъй като осиновяването е било само пълно с всички последици, включително и по отношение на наследяването. В съвременната нормативна уредба това правило е възпроизведено във връзка с последиците на непълното осиновяване.
8. Прекратяването на осиновяването се е извършвало по съдебен ред, с изключение на предвидената до 1940 г възможност в ЗПНДУО осиновените непълнолетни да се отрекат от осиновяването в двегодишен срок след навършване на пълнолетие/тогава 21 г- бел. моя/ чрез едностранно неформално волеизявление, получено от другата страна/осиновителя/. Всички законодателни разрешения са предвиждали възможност за прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие, независимо от неговия тип. Сегашната нормативна уредба го допуска само по отношение на непълното осиновяване.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Предложеният кратък преглед на законодателното развитие на института на осиновяването не е изчерпателен и съдържа само най-съществените елементи и характерни последици и различия в сравнение със съвременния модел.
Настоящата нормативна уредба на осиновяването е предмет на отделна разработка.
Росица Иванова, адвокат СГК, член на БАОО

АНАЛИЗ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС В ЧАСТТА „ОСИНОВЯВАНЕ“ 

Материята, уреждаща въпросите по прекратяване на осиновяването в действащия семеен кодекс  не е претърпяла почти никакви изменения в сравнение с уредбата на СК’ 85. Прави впечатление множеството основания за прекратяване на осиновяването, формулирани от българския законодател. В сравнение, повечето законодателства на западноевропейски държави предвиждат прекратяването като извънредна мярка, която да бъде използвана при краен случай.
Що се отнася до законовата уредба на международното осиновяване, очевидно е желанието на законодателя да приведе нормите на националното ни законодателство, свързани с международното осиновяване  в съответствие с разпоредбите на  международното право, уреждащо тази материя и по-конкретно – с Хагската конвенция от 1993. Действащият СК дава много по – детайлна уредба на международното осиновяване в сравнение със СК’85. Една от основните разлики е включването на обичайното местопребиваване на осиновявания като критерий при международно осиновяване.
В частта Условия за осиновяване се наблюдава улесняване процедурата по осиновяване, както и  по-добра защита правата на детето. Самата част за осиновяването е по-систематизирана, по-подредена и внасяща известни уточнения.
Значителна промяна в СК/09 са текстовете по чл.77 ал.2 и ал.3. Те внасят  уточнения по въпроса за предимството при родствената връзка.
Напредък в новия СК се наблюдава и в чл.82 ал.3, където вече не се изисква вписване при осиновяване от настойник или попечител или от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по съдебен ред съгласно Закона за закрила на детето.
Друга насока, в която се облекчава процедурата при СК/09 е отсъствието на производство пред съда за вписване в регистъра, което създава значителни улеснения при процедурата по осиновяването.
В тази част се внасят уточнения по въпроса за предимството на родствената връзка с оглед интересите на детето.
Тук би могло да се помисли за съкращаването на процедурата по вписване в регистъра на осиновяващия, която от чл.18-21 Наредба на МТСП прави впечатление с дългата процедура.
По отношение на частта Действие на осиновяването няма значителни промени в новия СК.
По чл.61 СК/85 и чл.100 СК/09 би могъл да бъде добавен текст, както например в Канада и Чехия, с който се защитават интересите на детето в по-голяма степен, постановявайки, че осиновяването е непрекратяемо и не подлежи на отмяна.
Новост при СК/09, направена в интерес на детето, е чл.102 ал. 2, според която „рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава”.
По отношение на смяната на фамилията на осиновеният би могло да се помисли за отделен регламент, който да бъде изрично включен в частта „Пълно осиновяване”, както се регламентира в редица държави като Белгия, Канада, Франция и др. В българското законодателство този въпрос е уреден в чл 18 на ЗГР.
Промените в новия Семеен кодекс в тези две части са актуални, съобразени с нуждите на детето и значително улесняващи процедурата по осиновяването. Но въпреки промените процедурата по осиновяване в България все още е тромава и би могло да се помисли  още в насока ускоряване на процедурите в Раздел I Условия за осиновяване и Раздел III Действие на осиновяването.
Несъмнено с приемането на новия Семеен кодекс България прави крачка напред по въпроса с осиновяването, като е представена една по конкретизирана и прецизирана правна уредба с по – точен изказ, с въвеждане на нови моменти по определени въпроси – увеличени са някои срокове и са намалени други с цел оптимизиране на процеса по осиновяване, неговото облекчаване и най- вече поради спазване интересите и правата на детето. Много по – добра последователност се открива в подредбата на отделните разпоредби от новия кодекс, по – ясно и конкретно е отразена процедурата по осиновяване.
Българското законодателство значително се припокрива със законодателството на повечето европейски държави и значително се разминава със законодателството специално на Великобритания. Там изключително социално е погледнато на въпроса за осиновяването. Докато в България са регламентирани предимно реда, условията, процедурите, по осиновяване, то в Англия се набляга на социалната насоченост на политиката по осиновяване и отглеждане на децата, на техните нужди. В английското законодателство акцент е поставен не върху самата процедура по осиновяване, тя по- скоро се приема като формална нужда, за да се осигури необходимият добър живот на едно дете без родители. Ударение е поставено на добрия живот на детето в новото му семейство и изграждане на специална връзка между него и осиновителя.
Много хубав пример може да се вземе от Англия като се създаде и поддържа база данни в единен интернет сайт. В него може да се съдържат данни както за процедурата по осиновяване, за домовете, така и за децата, пребиваващи в тях, тесен профил на детето. По този начин хората, които искат да осиновят дете могат да бъдат изцяло информирани и запознати с процеса.
http://pleven.court-bg.org/img/File/SPRAVKI%20PO%20DELA/SVURSHENI%20DELA/2013/1013/05/0163d813_062a2813.htm

 Р Е Ш Е Н И Е №

                град Плевен, 28.10.2013г.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание при закрити врати на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря …………….. И.М. ….………… и в присъствието на прокурора ……… Николай Пачевски ..………… като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 1062 по описа за 2013 год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.103 вр. чл.82 ал.2 СК.

Постъпила е молба от д-р Б.Д.К. *** с искане за допускане на пълно осиновяване на детето Р.Д. Д., роден на ***г. в гр.П. – биологично дете на съпругата на молителя – Т.О.П. – К.. Твърди, че той се грижи за детето от м.април 2009г., че детето счита, че му е баща и така се обръща към него, поради което желае да го осинови при условията на пълно осиновяване. Навежда доводи, че и с нотариално заверена Декларация от 07.10.2013г. вторият ответник – биологичния баща на детето д-р Б.Й.Д. е дал съгласие за пълното му осиновяване. Моли съда да постанови решение, с което да допусне искането и да промени имената на детето на Р.Б. К., както и да постанови издаването на нов Акт за раждане на детето.

Ответникът д-р Б.Й.Д., редовно призован, се явява лично и изразява становище, че поддържа съгласието си в нотариално заверената Декларация за пълното осиновяване на детето.

Ответницата Т.О.П. – К., редовно призована – лично, и заявява съгласието си съпругът й да осинови нейното дете Радослав при условията на пълно осиновяване.

Регионалната дирекция „Социално подпомагане” – гр.П. представят Социален Доклад от 23.10.2013г. за кандидат-осиновителя и детето, и изразяват становище да се допусне пълното осиновяване.

Отдел „Закрила на детето” при ДСП – гр.П. изразяват становище да се допусне пълното осиновяване, което е в интерес на детето.

Представителят на Окръжната прокуратура – гр.Плевен дава заключение молбата да се уважи.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане от ***г***. П. – л.4 от настоящето дело, Р.Д. Д. е роден на ***г*** от майка Т.О.П. и баща Б.Й.Д..

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак – л.6 от делото – Т.О.П. и д-р Б.Д.К. са сключили брак на 04.09.2013г.

Видно от представения заверен препис от Р № 124/09.04.2008г. по гр.д. № 45/2008г. на ПлРС, както и от приложеното гр. дело се установява, че с влязло в сила на 24.04.2008г. съдебно решение е прекратен с развод на осн. чл.99 ал.3 СК /отм./ брака, сключен на 26.05.2007г. с Акт № 8 в гр.Б. между ответниците Т.О.П. и Б.Й.Д..

Ищецът и ответницата имат родено общо дете – О.Б.К., роден на ***г., видно от У-ние за раждане от ***г***.Плевен – л.7 от делото.

Видно от представената Декларация с нотариална заверка на подписа от 16.10.2013година – л.29 от делото, майката Т.О.П. – К. е дала съгласие детето Р. да бъде осиновен при условията на пълно осиновяване и същото не е обвързано с материална облага. Пред съда лично в съдебно заседание майката потвърждава даденото съгласие и липсата на материална облага във връзка с него.

Съгласието на осиновителя е дадено лично пред съда, с което са изпълнени изискванията на чл.89 ал.1, т.1 СК и чл.89 ал.6 СК – с нотариално заверена Декларация от 16.10.2013г. – регистрационен № 5986 – на Помощник-нотариус Н.Д. при Нотариус С.Л., вписана под №490 при Нотариалната камара, с район на действие, районът на Плевенски районен съд – д-р Б.Д.К. е декларирал, че осиновяването не е обвързано с материална облага.

С нотариално заверена Декларация от 07.10.2013г. на родителя на осиновявания – д-р Б.Й.Д. – рег. № 2872 – на Нотариус А.Р., вписана под рег. № 431 при Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд гр.Д. – л.6 от настоящото дело, е дал съгласието си за пълното осиновяване на детето Р. от съпруга на майката, а така също се установява и, че осиновяването на детето не е обвързано с материална облага. Тези обстоятелства ответникът д-р Б.Й.Д. потвърждава лично пред съда в съдебно заседание.

По делото са представени изискуемите от СК писмени доказателства, представляващи удостоверения за доходите на д-р Б.К. – л.9 от делото, медицински свидетелства – л.12, л.13, л.14 и л.28 от настоящето дело за здравословното му състояние, за психично здраве, кръвни и микробиологични изследвания на ищеца, видно от които той е физически и психически здрав, удостоверение от Община гр.Плевен от 11.09.2013г., че не е лишаван и ограничаван от родителски права – л.10 от настоящото дело, удостоверение от бюро „Съдимост” при Плевенски РС, че не е осъждан – л.15 от настоящото дело, и Удостоверение от 11.09.2013г. на Плевенска ОП и РП, че срещу него няма данни за неприключили досъдебни производства.

Видно от представения Социален доклад за годността на ищеца да осинови дете при условията на пълно осиновяване на ОЗД – ДСП гр.Плевен и за потребностите на детето от 23.10.2013г. – л.39 – л.41 от настоящето дело, ищецът притежава трудова и финансова стабилност, мотивиран е да упражнява родителски права спрямо детето Р. и осъзнава отговорността, която поема с Акта на пълното осиновяване, който от друга страна е изцяло в интерес на детето.

При тези данни съдът намира, че са на лице основанията на чл.103 от СК за пълно осиновяване на детето Радослав от съпруга на рождената майка на детето.

Ето защо следва да се допусне пълното осиновяване на детето със съгласието на родителите по чл.101 СК, като името му бъде променено на Р.Б. К..

След влизане в сила на решението на основание чл.97 ал.3 СК редакция ДВ бр.100/21.12.2010г. и чл.103 ал.2 СК препис да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние по постоянния и настоящ адрес на осиновителя – на длъжностното лице при Община гр.Плевен, което да състави нов Акт за раждане на детето, в който ищецът да се впише като баща, отношенията с майката се запазят, и се впише промяната в имената на детето.

При тези съображения Окръжният съд

            Р Е Ш И :

         ДОПУСКА на основание чл.103 СК вр. чл.101 СК пълно осиновяване на малолетното дете Р.Д. Д., ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Плевен с рождени родители Т.О.П., ЕГН ********** и д-р Б.Й.Д., ЕГН **********, от осиновителя и съпруг на майката на детето д-р Б.Д.К., ЕГН **********, като името на детето се променя от Р.Д. Д. на Р.Б. К..

ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на основание чл.97 ал.3 СК редакция ДВ бр.100/21.12.2010г. и чл.103 ал.2 СК на длъжностното лице по гражданско състояние по постоянния и настоящ адрес на осиновителя – на длъжностното лице при Община гр.Плевен, което да състави нов акт за раждане на детето, в който д-р Б.Д.К., ЕГН ********** да се впише като баща, а отношенията с майката Т.О.П. – К. се запазят, както и на РДСП град Плевен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Великотърновски апелативен съд в 7-модневен срок от обявяването му -днес, съгласно чл.98 от СК.

     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: