Приказки за Лека нощ

Можем да започнем с такива приказки, с които детето от малко да свиква да различава ясно, че това да родиш и да отгледаш рожба е съвсем различно нещо. Истории, в които се разказват случки за котенца, отгледани от кучета, на птиченца, снесени в чуждо гнездо и отгледани с различните си братя, биха били добър начин да запознаем детето със съществуването на осиновяване.

Грозното патенце

Ханс Кристиан Андерсен ни разказва една приказка за осиновяване, Грозното патенце.Това е една от приказките, която трябва да присъства във всяко семейство.
“ ..Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце.
Сега младият лебед мислеше с радост за патилата, които беше преживял. Благодарение на тях той можеше да оцени още по-добре своето сегашно щастие и всичкото великолепие, което го окръжаваше. А големите лебеди плуваха около него и го милваха с клюновете си. ….Той сам не знаеше какво да прави; беше много щастлив, ала не можеше да се гордее, защото доброто сърце не познава гордостта. Той си мислеше как го гонеха и му се присмиваха, а сега всички го наричат най-прекрасната от всички прекрасни птици. Дори бъзовият храст свеждаше клоните си право към него, а слънцето светеше тъй топло и приятно! Тогава той размаха криле, изпъна стройната си шия и извика, замаян от радост:
— Да, такова щастие не съм сънувал, когато бях още грозно патенце! „

Принцът на Египет– историята на Мойсей
Легендарни герои, запомнящи се песни, вълнуващи приключения и великолепни сцени от древния Египет се преплитат в незабравимата библейска история за вярата и смелостта в тази прекрасна вълшебна приказка. Малко хора знаят,че Мойсей е осиновен.Намерен в река Нил, малкият израилтянин Мойсей израства като осиновен син на фараона. Мойсей разбира истината за произхода си, както и съдбата, която му е отредена – да изведе своя народ от земята на робството. Той повежда народа си в едно вълнуващо и опасно бягство през пустинята, където само чудо може да ги спаси.

Палечка

Ханс Кристиан Андерсен ни разказва приказката за Палечка.
Това е прекрасен разказ чрез който можете да въведете детето в темата осиновяване.
Палечка е приказка, която не е заимствана от народното творчество, а е измислена от Андерсен. За пръв път е публикувана в Дания през 1835 г. във втория том на „Приказки, разказани за деца”.
„Живееше някога една жена, която искаше да си има дете, само че не знаеше отде да го вземе…“

Грозното патенце, Ханс Кристиан Андерсен

Това е една от приказките, която трябва да присъства във всяко семейство.
“ ..Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце.
Сега младият лебед мислеше с радост за патилата, които беше преживял. Благодарение на тях той можеше да оцени още по-добре своето сегашно щастие и всичкото великолепие, което го окръжаваше. А големите лебеди плуваха около него и го милваха с клюновете си. ….Той сам не знаеше какво да прави; беше много щастлив, ала не можеше да се гордее, защото доброто сърце не познава гордостта. Той си мислеше как го гонеха и му се присмиваха, а сега всички го наричат най-прекрасната от всички прекрасни птици. Дори бъзовият храст свеждаше клоните си право към него, а слънцето светеше тъй топло и приятно! Тогава той размаха криле, изпъна стройната си шия и извика, замаян от радост:
— Да, такова щастие не съм сънувал, когато бях още грозно патенце! “

Историята на Ромул и Рем, първо осиновени от вълчица и по-късно отгледани от овчаря Фаустул
Много много отдавана, митичният цар на Алба Лонга – Нумитор, който бил потомък на героя от Троянската война Еней, бил свален от престола от родния си брат Амулий. За да няма наследници от страна на брат си, които да застрашават властта му, Амулийубил сина на Нумитор, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка. Така тя нямала право да ражда деца, които да бъдат законни наследници на престола. Въпреки това, богМарс обладал Рея Силвия и тя родила две момченца-близнаци. Щом научил това,Амулий заповядал да хвърлят децата в река Тибър, а майката да заровят в земята. Нещастната майка била спасена от бога на реката Тиберин, а кошницата, в която били положени момченцата, спряла до брега, задържана от клоните на една надвиснала смокиня. В това време до реката се приближила една вълчица, която била родила неотдавна малки вълчета. Тя взела близнаците, стоплила ги с тялото си, нахранила ги с млякото си и ги занесла в леговището си, където те заживяли, заедно с новородените вълчетата.
Веднаж, минавайки покрай бърлогата на вълчицата, царският овчар Фаустул видял двете момченца, взел ги със себе си и ги завел в дома си. Там, заедно с жена си ги кръстил Ромул и Рем и се заел с възпитанието им. Откърмените с вълче мляко Ромул и Рем растяли силни и безстрашни и независимо, че били много буйни, били мъдри и справедливи. Когато станали снажни юноши и научили кои са всъщност, застанали начело на недоволния народ и избягалите роби, свалили от престола коварния Амулий и върнали царския трон на дядо си Нумитор. Но гордите братя не пожелали да останат в Алба Лонга, защото не желаели да бъдат зависими от когото и да е, даже и от дядо си. Те решили да основат нов град и решили да го разположат на Палатинския хълм, точно срещу мястото, където преди време смокинята задържала кошницата, в която се носели по течението на Тибър…..
Ромул се обявил за първи цар на новооснования град и го нарекъл на името си – РИМ.

Още приказки във форумите на БАОО или фейсбук страницата