Предложения на Министерството на труда и социалната политика за промени в СК, Глава Осиновяване

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Я за промени в Семейния кодекс

1. Промяна в чл. 84 от Семейния кодекс (СК), регламентиращ процедурата по вписване в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване. Предложението цели да бъде предвидена възможност за вписване на дете в регистъра без съгласието на родител, след неуспешна реинтеграция в резултат на направена отрицателна оценка на родителски капацитет. Предоставянето на тази възможност следва да е съобразена с индивидуалната оценка и специфични потребности на всеки конкретен случай. Тази промяна се налага с оглед идентифицираните затруднения, свързани с прилагането на разпоредбите на чл. 84, ал. 2 от СК, във връзка с чл. 93, ал. 2 от СК, за настъпване на основания за вписване в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, при постъпила молба от родителите за реинтеграция.
2. МТСП подкрепя необходимостта от предприемане на мерки за либерализиране на режимът, по който осиновените биха могли да получават информация за произхода си, но следва да се има предвид, че в действителност практиката показва, че отпадането на тайната на осиновяването не е въпрос само на законодателство, но и на обществени нагласи и продължаваща подкрепа на осиновителите и детето. Подкрепяме необходимостта от разработване на предложения за промени в чл. 105 от Семейния кодекс, регламентиращ тайната на осиновяването.
3. Обсъждане в рамките на работната група на промени в структурата и правилата за работа на Съветите по осиновяване (СО), функциониращи към Регионалните дирекции за социално подпомагане (РДСП). Това предложение е в резултат на констатирани трудности и проблеми, свързани с дейността на СО и идентифицираната в тази връзка необходимост от оптимизиране и подобряване на тяхната ефективност.
4. Включване на представител на Агенцията за социално подпомагане в състава на Съвета по международно осиновяване. Това предложение е в резултат на идентифицирана необходимост от участие на представител на институцията, ангажирана с процедурата по осиновяване на национално ниво и с подаването на информация за вписване във водените от Министерство на правосъдието Регистри при международно осиновяване.
5. Регламентиране на контрол върху дейността на Съветите по осиновяване, функциониращи към Регионалните дирекции за социално подпомагане.
6. Регламентиране на възможност за провеждане на срещи за осъществяване на лични контакти между деца и родители в Центровете за обществена подкрепа. Това ще даде възможност в случаите на конфликти между родителите, режима на лични контакти между родител-дете, да се осъществява и наблюдава на територията на социалната услуга.
7. Регламентиране на възможност доставчици на социални услуги (Център за обществена подкрепа и Център за социална рехабилитация и интеграция) да изготвят независима оценка на родителски капацитет, която в случаите на конфликт между родителите, ще послужи за социалния доклад относно капацитета им. За да може да се разшири възможността за по-активно участие на независим доставчик на социална услуга в изготвянето на оценката на капацитета на родителите, е необходимо при изготвянето на изисканите от съда социални доклади относно упражняването на родителски права, да се предвиди задължително изискване за становище от доставчик въз основа, на който да се изготви окончателния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“.

Становище относно направените предложения по време на проведеното на 18.08. заседание на работната група

1. По отношение обсъждането на възможности за осигуряване на подкрепа на осиновителите и осиновените деца в следосиновителния период – подкрепяме възможността в процеса на регламентирания период на следосиновително наблюдение да се извършва и допълнителна професионална подкрепа за осиновителите и осиновеното дете с цел по-добра адаптация. Считаме, че няма пречка тази подкрепа да се предоставя от наличните и съществуващите към момента социални услуги – Център за обществена подкрепа, Център за социална рехабилитация и интеграция и др., като в методическите ръководства за предоставяне на съответните социални услуги допълнително се разпишат дейности, свързани с осигуряването на допълнителна подкрепа. В тази връзка, считаме за нецелесъобразно разкриването на нова социална услуга.
2. Подкрепяме предложението за разработване на методология за работа в случаите на търсене и разкриване на произхода на осиновените деца.
3. Подкрепяме направеното предложение на Българска асоциация осиновени и осиновители, свързано с необходимостта от предварително деклариране на съгласие/несъгласие от страна на биологичните родители, че може/не може да бъде разкрита самоличността им, както и възможност това да се актуализира във времето.
4. Считаме за нецелесъобразно предложението на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), свързано с възможността Агенцията или междуведомствен орган към нея, да поеме ангажимента да бъде специализиран орган, който да събира, поддържа, актуализира и съхранява информацията, касаеща разкриването на произхода. На първо място, следва да се има предвид, че ако такава структура бъде създадена, нейната дейност ще касае осиновени деца, навършили пълнолетие, както и пълнолетни лица осиновители и биологични родители, което от своя страна определя невъзможността ДАЗД, с оглед правомощията й в областта на закрилата на децата, да поеме този ангажимент.
5. В контекста на гореизложеното, не подкрепяме предложението, касаещо извършването на посредничество между осиновени, осиновители и биологични родители в хода на търсене на произхода и осъществяване на контакт между тях, да бъде извършвано от социални услуги за семейства. Следва да се има предвид, че същността на социалните услуги е да подпомагат лицата, като осигуряват подкрепа за социално включване. Още повече, че конкретното предложение касае и администриране на данни и проследяване на информация и поради това социалните услуги не са подходящи, тъй като те не извършват подобни дейности. Разбира се, съобразно оценка на потребностите няма пречка социалните услуги да окажат нужната психологическа подкрепа на деца, които са осиновени или предстои да бъдат осиновени; на лицата, които търсят своя произход; на биологичните родители; на осиновители или кандидат-осиновители.
6. По отношение на предложението относно извършването на посредничество между осиновени, осиновители и биологични родители в хода на търсене на произхода и осъществяване на контакт между тях, да се извършва от специално лицензирана неправителствена организация, следва да бъде доуточнено и регламентирано кой и как ще лицензира НПО за подобен тип дейност?
7. Подкрепяме предложението, свързано с уведомяването на детето, че е осиновено да бъде разписано в СК, с което се регламентира задължителен характер. Тук задължително следва да бъде отразена и необходимостта от съобразяване с индивидуалните потребности на всяко конкретно дете. Стои въпросът относно преценката на тези обстоятелства и кой ще я извършва? Не подкрепяме предложението от страна на ДАЗД, свързано с регламентирането на задължително уведомяване на осиновеното дете като част от мерките за закрила на детето, разписани в ЗЗД.
8. Подкрепяме необходимостта от предоставяне на здравната информация за детето, което подлежи на осиновяване на кандидат-осиновителите, а не само по време на информационните срещи в РДСП да се изчита като част от доклада за детето. В допълнение, не намираме нормативна пречка това да се случва и към настоящия момент, стига да се отнася до предоставяне на здравната информация на кандидат-осиновителите, за които вече е ясно, че ще осиновят конкретното дете с цел гарантиране на правата и интересите му.
9. Подкрепяме предложението, свързано с прехвърлянето на досието на осиновеното дете към ДСП, на чиято територия ще се отглежда то.