Помните ли тази снимка?

Попитахме държавата дали това не е дискриминация спрямо децата и осиновителите. Няма да повярвате какво ни отговориха!

 Как е възможно да осиновиш дете и да се окаже, че нямаш право на платен отпуск или на минимална финансова сигурност? Плащал си осигуровки и данъци цял живот? Няма значение!

Ние решихме все пак да попитаме отговорните институции с надеждата, че това е законодателен пропуск, недомислица, която с малко държавническа воля може да бъде лесно преодоляна. Може просто да е станало недоглеждане, когато 2014 г. най-накрая бяха гласувани законодателни промени, касаещи осиновяването. Все пак от години насочваме вниманието към проблема и принципно сме срещали разбиране от страна на държавата на различни форуми, касаещи грижата за децата в България.

И тук ИЗНЕНАДА! Според официалното становище на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) излиза, че всъщност тези дискриминационни практики не са случайни, а плод на целенасочена политика.

Така че на въпроса, не е ли дискриминация да осиновиш дете месец преди 2-рата му година и да имаш право само на 1 месец майчинство и то на минимална ставка, държавата в лицето на МТСП вече официално отговори: НЕ! Не е дискриминация.

Според текста на този официален отговор всъщност ние осиновителите ще дискриминираме всички биологични родители ако претендираме за платено майчинство, независимо от възрастта на детето.

Държавата твърди, че тъй като биологичните родители имат право на платено майчинство ДО втората година на детето, то осиновителите на деца до 2 години попадат в абсолютно същата правна рамка, като обаче момента на осиновяване НЕ се приравнява към момента на раждане. И извеждат извода, че това е доказателството за равните права на родителите и осиновителите.

Тук причинно следствената връзка се губи. Нека кажем, че това би демонстрирало равни права единствено ако биологичните родители имаха способността да раждат децата си направо на година и половина, или защо пък не – на две години!

За да разберете защо всичко това има голямо значение, споделяме разказа на една майка за адаптацията на нейното дете.

Една история от първо лице

„Нашите деца имат история. Обикновено си идват у дома с дълбоки кървящи рани. Това е реалността за всяко отхвърлено дете, независимо дали е осиновено на 1 седмица или на 10 години. Нашата задача е да ги превържем.

Синът ми беше на година и месец, когато го осиновихме. Тогава го определяха като дете със забавяне в психофизичекото развитие. На този етап беше като 5-6 месечно бебе. Не се стряскайте – това е изключително често срещано явление при децата, отглеждани в институция. Липсата на любов убива човека. Не е нужно детето да бъде наранявано или недохранвано, достатъчно е да не принадлежи на семейството си.

В началото синът ни избягваше зрителен контакт. Ужасяваше се от прав човек до креватчето си, независимо дали през нощта или деня. Не можеше да лази. Седеше нестабилно и предпочиташе да е сам и да лежи, както е свикнал. Не знаеше да играе и като че ли не разбираше смисъла от играта. Първите си 3 седмици прекарахме заедно на леглото до една активна гимнастика. Отне му около 1 седмица да посмее да я докосне.

Естествено в момента, в който нашето светлооко чудо дойде у дома потърсихме подкрепа от социалните служби, които са отговорни за проследяването на адаптацията на осиновените деца. В този случай помолихме за подкрепа за рехабилитацията на детето. Беше ни отказано и ни казаха да се обърнем към личния лекар. За съжаление не попаднахме и на ангажиран личен лекар, който да направи нещо по въпроса.

Усещането, че времето изтича през пръстите ни и губим безценни седмици и месеци за детето си ни направи тревожни. Бързо се взехме в ръце и със спестени средства и помощ от приятели наехме рехабилитатор, който да идва ежедневно у дома. Това е едно изключително тежко ежедневно мъчение. Плачехме и ние и детето. Ежедневно. Попаднахме на надарен рехабилитатор и синът ни в рамките на този месец се научи да лази и да се изправя само с подпора. Говорим за дете на 15 месеца.

На година и седем месеца проходи. Вече казва първите си думички. Ходи на плуване. Когато излизаме на улицата винаги крещи радостно с пълно гърло. Все едно казва: „Ето ме! Жив съм!“

Вече имаме прекрасен личен лекар, който се отнася изключително сериозно към адаптацията и развитието на детето. Детето спонтанно преодоля някои от здравословните си проблеми – като шум на сърцето. Синът ни опроверга хилядите ни страхове, че може би няма да имаме пълноценен контакт, че може да не успее да преодолее забавянето и още какво ли не. Истината е, че проблемите с физическото му развитие винаги са ни безпокоили най-малко. Опасенията за психическото развитие и способност за адаптация си оставаха за наша сметка, тъй като няма специалист, който да се ангажира категорично с прогноза за дете на такава възраст. Ето ви само леко открехване на завесата към страховете и рисковете, които поемаме ние, родителите осиновители. Трябва ти вяра и надежда за да вървиш по този път.

Като казах, че децата ни имат история, считайте че те са истински борци. Невероятно гъвкави и оцеляващи. В момента, в който капчица любов попадне в тази почва те се отварят и започват да черпят от живота с пълни шепи.

Като гледам рошавата главица, която снове вкъщи често си мисля, че когато го взехме беше като Билбо Бегинс на поход. Беше като джудже, което без да желае е потеглило по несигурен път и е срещнало много чудовища.

В момента синът ми е слънцето на квартала. Изключително общителен, страшно усмихнат и енергичен. Проявява нетипична за възрастта си емпатия към другите. Проявява типичното за възрастта си любопитство и широко отворени сетива.

И все пак, той има история, за която не си затварям очите. Зная, че има рани, които ще трябва да превързваме по различен начин в различните възрасти. Учим се да го правим ежедневно.

Разказвам ви една малка част от това, през което минахме в първите месеци на адаптацията. Сега, почти година по-късно вече е по-лесно. Истината е, че ние имахме лека адаптация и дете чудо. Истината е, че ние имахме невероятната подкрепа на други хора, минали по нашия път в лицето на БАОО.

А сега си представете, че нямахме лични спестявания и трябваше някак да оцеляваме 11 месеца с 340 лв. Вярвам стана ясно, че с тези средства не бихме могли нито да плащаме на лекари, нито на рехабилитатори, нито за плуване.

Вероятно щеше да ни се наложи да поверим детето на някоя институция (ясла или др.), в момента в който сме го измъкнали от друга институция. Щяхме да се запознаваме с детето си за по час-два на ден, когато се връщаме от работа. Това би било престъпление срещу сина ни. Ето това е моята мотивация да участвам в тази инициатива за промяна.

Когато нещата се променят, а това ще стане рано или късно, тази промяна няма пряко да касае моето семейство. Тя ще каса всички вас, които мислите за осиновяване, но го отлагате във времето, защото постоянно ви повтарят колко е трудно, адско и недостъпно. Не им вярвайте. Осиновяването е прекрасно!

Промяната ще касае и тези почти 3000 деца, голяма част от които нямат голям шанс да бъдат осиновени, поради ограничената подкрепа от държавата. Тук дори не мога да си позволя да отворя темата за децата, навършили 5 годинки и престъплението, което се извършва спрямо тях. Това е въпрос на отделен роман.

Аз съм вътрешно убедена, че скоро ще се преборим за промяна, която да даде време за адаптация на всички осиновени деца. Една крачка към това е жалбата ми в Комисия за защита от дискриминация. Вече сме запознати със становището на ответната страна (МТСП и Министерски съвет).

„А когато нещо е детско, и меко, и цветно, ставаш добър неусетно“ казваше Валери Петров. Скъпи български чиновници, наистина ли не виждате смисъл в Целевия отпуск за осиновяване и време, което поне единия родител да прекара с детето си докато се адаптира“

Борбата на БАОО за Целеви отпуск за осиновяване продължава. На 5-ти юли предстои заседание на Комисията за защита от дискриминация. Готови сме да извървим пътя до края за да предизвикаме законодателна промяна и за целта имаме нужда от вашата подкрепа.

Как да ни подкрепите?

Можете да ни подкрепите като споделите тази публикация или коментирате под нея. Можете да добавите надпис към профилната си снимка. Също така ще се радваме да получим вашите истории ако сте потърпевш от липсата на Целеви отпуск за осиновяване. Можете да се свържете с нас на  office@baoo-bg.org и тел. 0894 358 334, ако искате да запазите анонимността си.

А в случай, че сте пропуснали да подпишете петицията в подкрепа на целевия отпуск за осиновяване можете да го направите тук.