Осиновяване- Бележник 2016 „Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“

За пета поредна година Национална мрежа за децата представи годишния си доклад „БЕЛЕЖНИК 2016: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“писа Среден 3.28 на институциите.
Област „Семейство и алтернативни грижи“ е с оценка Среден 3.00, тъй като въпреки заявения ангажимент от страна на държавата, на практика продължава да липсва цялостен подход за подкрепа на детето и семейството.
Осиновяването получи 2.50, поради липсата на реална подкрепа на децата и осиновителите в следосиновителния период въпреки заявеното желание за действие по ангажимента.
Ангажимент 1: Да се развиват социални услуги за задължителна подготовка на кандидат- осиновители и на деца, на които им предстоят да бъдат осиновени, и за подкрепа на осиновители и осиновени

Къде: Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г.

Оценка: Среден 2.50. Поради липсата на реална подкрепа на децата и осиновителите в следосиновителния период въпреки заявеното желание за действие по ангажимента.

Напредък: През 2015 г. няма напредък по отношение на подкрепата в процеса на осиновяване. Няма съществени промени, които да подкрепят децата и осиновителите в следосиновителния период. Има заявено желание за действие по ангажимента, сформирана е работна група към Министерството на правосъдието за изготвяне на проект за промени в СК, но засега липсват резултати.

Какво се случва?Процесът на осиновяване в България все още не е приоритет на държавата, протича бавно и разпокъсано между множество институции. Все още грубо се разкрива тайната на осиновяване пред осиновените деца и много често в неподходящ момент, от неподходящи хора, което предизвиква преживяване на стрес и оставя трайни следи на психично страдание у тях. Няма стандарт за обучения на кандидат-осиновителите, липсват услуги за подкрепа на детето и осиновителите в следосиновителния период, работата със семействата няма задължителен и превантивен характер. Изграждането на чувствителност на осиновителите към миналото на детето, неговите травми и ефектите от престой в институции е ключовият фактор към успеха на осиновяването. Това е възможно единствено с интензивна работа със семейството. Наблюдението, извършвано от ОЗД[1] , е формално и без реална подкрепа, служителите не са специално обучени да работят с осиновители и осиновени деца. От АСП ни информират, че до 31 декември служителите на ОЗД/ДСП предоставят в Регионалните дирекции за социално подпомагане годишни доклади, съдържащи информация за следосиновителното наблюдение. Информацията не се анализира на централно ниво в АСП[2]. Според АСП и МТСП семействата, осиновили деца, могат да бъдат насочени за подкрепа и към доставчик на социални услуги с правомощия и компетентност в тази област, като например Центрове за обществена подкрепа, по въпроси, свързани с отглеждането или възпитанието на детето, осигуряване на негови специфични индивидуални потребности и др.[3]Такова насочване чрез направление за ползване на социална услуга обаче става едва след заявен проблем в семейството. Не се работи по превенция и подкрепа.

Като положително развитие може да се отчете регламентирането на правото на осиновителите да получат еднократна помощ при осиновяване на дете (като за първо родено дете в биологично семейство), независимо от доходите на семейството, при условие че осиновителите и осиновеното дете живеят постоянно в страната.[4] Тази помощ е в подкрепа на осиновяващите родители, но зачитайки равните им права с биологични родители, е добре да бъде изравнена с тази при раждане на дете с оглед на поредността на детето в семейството, а помощта да се ползва в срок от 1 г. от влизане на решението за осиновяване в сила. Тези промени биха довели до стимулиране на осиновяванията, включително и на деца на възраст над 5 г. Това би гарантирало и правото на детето да бъде в семейна среда.

В същото време АСП не събира, обработва и анализира и статистика и информация за възникнали проблеми в семействата, осиновили деца, наличие на насилие, изоставане на децата в образователна система, наличие на отклоняващо се поведение и други. Не се предприемат и мерки за превенция на прекратяване на осиновяването. По данни на ДАЗД през 2014 г. са влезли в сила 15 съдебни решения за прекратяване на осиновяване.[5] В информационните масиви на АСП са налични данни, според които през 2015 г. е направена една постъпка за прекратяване на решения за прекратяване на осиновяване.[1] Тази информация също не се анализира и систематизира, не се предприемат адекватни мерки и подходи в работата на ангажираните с процеса на осиновяване институции, които да предотвратяват или сведат до минимум случаите на изоставяне на осиновени деца. Няма и адекватни механизми за превенция и справяне с подобни случаи, когато има такава заявка от страна на осиновителите.

Статистическите данни на АСП[2] показват спад в желанието на български родители да осиновят дете. През последните пет години в регистрите на осиновяващи, при условие на пълно осиновяване, са вписани по-малко кандидат-осиновители от предходните години. Докато през 2008 г. вписани в регистрите са 2715 родители, през 2012 г. и 2013 г. тази бройка намалява почти наполовина. През 2012 г. са вписани 1490 родители, а през 2013 г. – 1470.

През 2014 г. желаещите да осиновят дете са 1587, а към месец октомври 2015 г. са едва 1529. Общият брой на вписаните в регистрите деца за пълно осиновяване през 2014 г. е 3053, а от тях са осиновени едва 672 деца; към 31 октомври 2015 г. общият брой деца е 2714, а от тях са осиновени 519 деца. Липсва анализ на причините за намаляване броя на децата и осиновителите, както и дали възрастта, очакванията на осиновяващите или нещо друго е причина за задържането на децата в регистрите за осиновяване. През януари 2015 г. по инициатива на катедра „Социални и правни науки” на Техническия университет във Варна, НМД се обърна към АСП с молба да окаже съдействие за по-мащабно изследване за установяване профила на тези деца и причините за тяхното задържане, която бе отхвърлена.Няма и информация и дали и колко семейства са се възползвали от приетото през 2013 г. право на отпуск за осиновители на деца от 2 до 5- годишна възраст. Такава подкрепа трябва да получават всички осиновители, тъй като този отпуск е целеви и не е пряко свързан с възрастта на детето, а със задоволяване на специфични нужди, свързани с адаптацията му в новата семейна среда и ежедневно интензивно участие на родителите в този изключително важен процес.

Продължава да стои нерешен и въпросът с регламента и практиката на тайната на осиновяването, въпреки препоръките на редица международни институции. Процедурата по единствената уредена от законодателството възможност за установяване на биологичния произход (чл. 105 СК), протича бавно и над 90% от подадените молби приключват с отказ за достъп до информация.

През юли 2015 г. Националната мрежа за децата и Българска Асоциация Осиновени и Осиновители – БАОО, в партньорство с Министерството на правосъдието на Република България, и с подкрепата на Посолството на Франция в България организира форум на тема „Правото да познаваш своя произход – лицата на осиновяването.” Като резултат в Министерството на правосъдието е сформирана работна група, включваща представители на държавни институции и неправителствени организации, чиято цел е да предложи промени в законодателната уредба, регулираща осиновяването и въвеждаща право на осиновените хора да познават своя биологичен произход. Групата обсъжда различни предложения за правото на информация на осиновените хора и правилното разкриване на тайната на осиновяване. Такова предложение е създаването на  Съвет за достъп до информация за произхода, който да разглежда постъпилите заявления за предоставяне на информация и да взема решения за предоставяне на информация за произхода или отказ.

През септември Българска Асоциация Осиновени и Осиновители – БАОО, организира Национален информационен ден за осиновяването. Целите са по-добрата осведоменост и повишаване на имиджа на осиновяването у нас, както и постигане на недискриминационно отношение към осиновени и осиновители. Към инициативата се присъединиха неправителствени организации, общини и ДАЗД, които се обединиха в посока на промяна на обществените нагласи към темата осиновяване и към осиновените деца и техните родители.

Препоръки:

• Да се приоритизира осиновяването като част от държавната политика за деца и да се положат целенасочени усилия за повишаване на информираността на обществото и формиране на обществена нагласа за толерантно, хуманно и цивилизовано отношение към осиновяването.
• Да има специализиране и квалификация за работа с осиновени деца и осиновители на кадрите в областта на осиновяването – както в системата за закрила на детето, така и по отношение на доставчиците на услуги и в системата на образованието – такива са служителите в ЦОП, учителите в детските градини и училищата, комплексите за социални услуги и др.
• Да се събират, обобщават и анализират подробни статистически данни за процеса на осиновяване, адаптирането на осиновените деца в семейството и обществото, както и информация за ефекта на осиновяването върху децата.
• Да се регламентира задължителен пакет услуги за подкрепа на осиновителите. Включително да се изработи регламент и финансов стандарт на услуги за подкрепа и съпровождане на детето и осиновителите, както в периода на „напасване”, така и в следосиновителния период. Да се подпомагат родителите да информират детето за това, че е осиновено, в подходяща възраст и по подходящ начин, така че то да се чувства част от семейството и рода, а не излъгано или предадено.
• Да се събира и съхранява както достатъчно важна за произхода на детето информация, така и информацията, свързана с медицинските обстоятелства и генетичната предразположеност.
• Да се облекчи режимът и процедурата за упражняване правото на информация за биологичния произход, при зачитане правата и интересите на всички засегнати страни.
• Да се разрешава целеви отпуск за осиновители на деца от 2 до 5-годишна възраст за осиновяване, като той да не е пряко свързан с възрастта на детето, а със специфични нужди, свързани с адаптацията му в новата семейна среда и ежедневно интензивно участие на родителите в този изключително важен процес.

[1] По информация от писмо № 63-13 от 15. 02.2016 г. на АСП относно обратна връзка по анализите за изпълнение на държавните ангажименти от компетентността на АСП

[2] Справка за заявление за достъп до обществена информация, предоставена от АСП с писмо № 04-157 от 01.12.2015.

[1] Правилик за прилагане на ЗЗД, чл. 26.

[2] Справка от заявление за достъп до обществена информация, предоставена от АСП с писмо № 12-10 от 01.09.2015 г.

[3] По информация от писмо № 63-13 от 15. 02.2016 г. на АСП относно обратна връзка по анализите за изпълнение на държавните ангажименти от компетентността на АСП, както и по информация от писмо № 39-27 от 15.02.2016 г. на МТСП относно обратна връзка по анализите за изпълнение на държавните ангажименти от компетентността на МТСП.

[4] Чл. 6 б от Закона за семейни помощи за деца в сила от 01.01.2016 г.

[5] Справка от заявление за достъп до обществена информация, предоставена от АСП с писмо № 12-10 от 01.09.2015 г.

Повече можете да прочетете тук   –   Belejnik 2016_web (2)