Интерактивна игра за осиновяване на плюшена играчка „ОБИЧАЙ МЕ, ХРАНИ МЕ И НЕ МЕ ОСТАВЯЙ“

Тази игра е разработена за Национален информационен ден за Осиновяването 26.09.2014г от специалистите работещи в Център за обществена подкрепа в гр.Стара Загора, Сдружение „Самаряни“

Колеги,

ние от БАОО сърдечно ви благодарим за споделената практика!

Обръщаме се към всички специалисти, които в бъдеще ще използват играта в практиката си, моля посочвайте източник и споделете с нас резултатите.

Играта „ОБИЧАЙ МЕ, ХРАНИ МЕ И НЕ МЕ ОСТАВЯЙ“

ПОДГОТОВКА

Събиране на плюшени играчки – различни, здрави, чисти. Събрахме играчките, които имахме в наличност или от най-тесен кръг хора. Умишлено не обявихме акция за събиране на плюшени играчки. /от две деца получихме техни лични играчки, но направи впечатление, че в деня на „осиновяването“ те живо се вълнуваха от това какво се случва с техните играчки и бяха леко разстроени, когато не бяха осиновени същия ден – така че считаме, че това не е добра практика/
Кръщаване на всяка играчка – тук участва целият екип като всеки имаше свой псевдоним /“добрата вещица Вили, фея-кръстница Люси, добрия магьосник Ицо и пр./
Създаване на „Книга на живота“ за всяка играчка /тук на помощ дойдоха децата на наши колеги/ – за всяко животинче дадохме отговор на следните три въпроса – какво обича, какво умее и за какво мечтае /всички мечти се постарахме да са насочени към дом и семейство/.

Процесът по „кръщаване“ и създаване на история за всяко животинче беше уникален като всяка играчка носеше свой собствен емоционален заряд, което превърна всичко това в невероятно емоционално преживяване и вдъхна „живот“ на играта.
За всяко животинче беше изработена „Книга на живота“, която беше ръчно попълнена със събраната информация
Популяризиране на събитието – по всички възможни начини, за които се сетите и имате ресурс. Играта е насочена към семействата и беше важно да се мотивират родителите да се включат активно със своите деца – ние не просто раздаваме или подаряваме играчки, а предлагаме те да приемат още един член в своето семейство. Чрез децата „образовахме“ родителите.

СЪБИТИЕТО

Процесът по „осиновяване на плюшена играчка“ премина в следните стъпки:
Всеки участник попълва собствена анкетна карта ( Талон анкетна карта). Когато има две или повече деца от едно семейство, които искат да си „осиновят“ играчка – попълват индивидуални анкетни карти, но цялото семейство преминава заедно през етапите.

Семейството посещава първата стая – ПРОУЧВАНЕ. Там ги посреща екип от психолог и социален работник, които коментират с тях отговорите в анкетната карта. Екипът разполага с лаптоп, на който са качени снимките на всички играчки, които предварително са номерирани. /Психологът беше колежката, която инициира и организира събитието и съответно беше най-добре запозната с играчките, с които разполагаме/. Тя и другият колега още там преценяваха коя играчка да получи съответното дете, което беше подсказано чрез 6-цифров код, който попълват върху анкетната карта /първите три цифри показваха поредния номер на участника, а вторите три цифри – номера на играчката – напр. 101-017 означава, че първият участник ще получи животинче № 17/. В края на „проучвателното интервю“ върху анкетната карта на участника екипът поставя печат, удостоверяващ успешното преминаване.

Семейството преминава към следващия етап ОБУЧЕНИЕ, но в стаята влизат след като бъдат поканени, което се случва, когато се събере група от минимум трима участника. Обучението беше водено от екипа, който по принцип провежда обученията на кандидат-осиновителите. Групата работи по казус, който един от участниците изтегля /казусите бяха 4, поставени в пластмасови капсули от шоколадови яйца/.

• Асоциация на думата осиновяване: какво е първото нещо, с което свързвате осиновяването.
• Избройте 10 неща, които Вашето семейство ще предложи на плюшената играчка, която ще осинови.
• Според Вас за какво си мечтаят плюшените играчки, които очакват да бъдат осиновени: избройте 10 неща.
• Представете си, че Ви гостуват приятели, които виждат осиновената от Вас плюшена играчка и задават въпроса: „Откъде е тази играчка?“. Какво ще споделите за играчката? Ще разкриете ли информацията, която имате за нея? Ще разкажете ли на самата играчка за нейното минало и как е станала част от Вашето семейство.
В края на обучението всеки участник получава нов печат върху своята анкетна карта, удостоверяващ успешното преминаване на етапа.

Предстои третия, финален етап – СЪДЕБНА ПРОЦЕДУРА. В третата стая всяко семейство се среща със съдия и прокурор, които запознават бъдещите осиновители с новия член на тяхното семейство като се набляга на това, че те са избрани като най-подходящото семейство, което ще може да осигури най-добрите грижи за точно това животинче, което им се показва. /Всички останали играчки бяха скрити за участниците/. Съдията задава различни въпроси на участника /детето/, който желае да осинови играчката, както и към цялото семейство наблягайки на отговорността, която всички те поемат. В „Книжката на живота“ на съответната играчка се вписват имената на семейството, което го осиновява, съдията се подписва и слага печат на организацията, удостоверяващ завършването на процеса. Книжката се дава на участника с препоръка да попълва останалите раздели в книгата на живота и покана да споделя общите преживявания с животинчето чрез фейсбук или сайта на организацията.

След „съдебната зала“ цялото семейство бива снимано и на момента им се вади снимка, която е тяхната първа снимка с новия член на семейството.