Десислава Генчева – гр. Сливен

Реакцията обаче не закъсня. Сестра ми, разбрала от наши приятелки за неприятния момент, споделила с майка ни, това което е чула. Вечерта преди да си легна, моите родители дойдоха до леглото ми и поискаха да си поговорим. Това не беше нищо необичайно в нашето семейство, така че не се изненадах. Разговора започна с въпроси около прекарания наскоро лагер, посмяхме се на някои весели моменти, обсъдихме и предстоящото ми обучение (яха ме приели в езиковата гимназия в нашия град). От дума на дума майка и татко се впуснаха да ми разказват интересни моменти от тяхното приятелство, а после и от началните години на техния брак. Така се стигна до момента с първата бременност на майка ми, която тя нещастно загубила. Известно време след това не са могли да се сдобият с така желаното дете. В много тежък за тях момент, една братовчедка на баща ми му предложила да пробват да си осиновят дете. Те задвижили всичко и в домът за сирачета – даже не знам кой точно, но не ме и интересува, им казали, че ще им покажат 3 деца. Първото съм била аз. Майка ми каза, че е било любов от пръв поглед и дори не е пожелала да види другите две деца. Така от този момент съм станала тяхното първо дългоочаквано дете. Четири месеца след този миг, майка ми е била дарена от Господ, дали от благодарност за голямото добро което направиха за мен, със щастливата новина, че е бременна. Тогава тяхното щастие е било най-пълно.

Когато свършиха тяхната изповед, родителите ми спряха и замълчаха, очаквайки много лоша реакция от моя страна. Имах чувството, че бяха изключително уплашени. А колко много ги обичах в тази момент? Аз бях осъзнала, че никога не съм почувствала няколко различно отношение на майка и татко към мен и към сестра ми. Винаги каквото е имало за нея, същото е било и за мен, когато са ни наказвали, сме изтърпявали наказанията си заедно, когато ни милваха, пак сме двете. Тогава им казах, че за мен никога не е имало, няма и няма да има други родители. Не ме интересува кой ме е родил, а кой ме е отгледал и обичал.

Прегърнахме се и плакахме. През следващите дни нашите бяха особено грижовни. Помолих ги да не се притесняват и да се държат с мен по обичайния начин, аз щях да продължавам да ги обичам. Гордеех се с тях, и никога няма да престана да се гордея.

Сега, макар и вече със свое собствено семейство винаги се чувствам щастлива, когато отида в дома на родителите ми и съм сама. Те се държат отново толкова нежно и грижовно, както винаги пред живота ми и забравям каквото и да било грижи и проблеми. Радвам се, че ги има и им благодаря от сърце!