Бележник 2017: Какъв е средният успех на държавата в грижите за децата?

На 19.05.2017 г. НМД представи Бележник 2017 – Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?  както и „Бележник 2017: Как децата, родителите и профеисионалистите оценяват държавата?“

Българска асоциация „Осиновени и осиновители“ изготви частта, посветена на осиновяването:

Ангажимент II.3.1.:  Да се развиват социални услуги за задължителна подготовка на кандидат – осиновители и на деца, на които им предстоят да бъдат осиновени, и за подкрепа на осиновители и осиновени.

Къде: Национална стратегия за детето 2008 – 2018

Напредък: През 2016 г. се регламентира правото на изплащане на еднократна помощ при осиновяване, въпреки че нейният размер не може да превишава помощта за първо родено дете, независимо от поредността на детето в семейството. Беше изработен и Закон за изменение и допълнение на СК, който остана на ниво обществено обсъждане.

Оценка: Среден 3.00. През 2016 г. са предприети стъпки по изпълнение на ангажимента, но липсват резултати. МП и МТСП подготвиха промени в Семейния кодекс, които все още не са внесени в НС.

Какво се случва?

Към настоящия момент, българското законодателство в областта на осиновяването на деца не отговаря адекватно на нуждата от гарантиране на правата на децата при осиновяване и не следва динамиката на потребностите на осиновителите. Все още не е изработен единен стандарт за обучения на кандидат осиновителите и съществуват различия във формата и продължителността им при доставчиците на социални услуги. липсват задължителни услуги за подкрепа на детето и родителите, осиновили деца в следосиновителния период, както и специализирано обучение за родителите при осиновяване на второ дете. Работата със семействата, осиновили деца, няма превантивен характер. Наблюдението, извършвано от ОЗД (Правилник за прилагане на ЗЗДет.чл.26) все още е формално и не предоставя подкрепа, служителите не са специално обучени да работят с осиновители и осиновени деца. Родителите се насочват към услуга след идентифицирането на проблем, но АСП не анализира информацията за възникнали проблеми в семействата, осиновили деца, за наличие на насилие, за изоставане на децата в образователната система и други. Събираната статистика и данни се разминават в различните институции и показва липсата на ясен единен държавен механизъм за събиране, обобщаване и анализиране на информацията с оглед оценка на актуалната ситуация и планиране на промени в практиките и законодателството.

Вписаните в Регистъра деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, за 2014 г. са 3053, в това число 1728 здрави деца. Осиновени са едва 688 деца. За 2015 г. общият брой деца е 2546, в това число 1340 здрави деца, осиновени 626 деца. Към 31.12.2016 г. общия брой деца е 2352, осиновени са едва 555 деца, като 3 деца са с увреждане. За този период не са събрани и анализирани данни за причините, довели до намаляване на вписаните в Националния регистър на осиновяващите при условията на пълно осиновяване и малкия брой осиновени деца. Може да се предполага, че става въпрос за множество причини, включително за икономически фактори и други форми на заобикаляне на законовата процедура. Статистическите данни показват спад в желанието на български родители да осиновят дете. Докато през 2014 г. са вписани 1578 кандидати, през 2015 г. те са 1544. Към 31.12.2016 г. са вписани 1503 кандидат осиновители.

АСП и ДАЗД не разполагат с информация и дали и колко семейства са се възползвали от приетия през 2013 г. отпуск за осиновители на деца от 2 до 5-годишна възраст. В същото време, статистиката на НОИ за броя на осиновителите, на които е изплатено обезщетение за отглеждане на дете, осиновено между 2 до 5 г. възраст, съгласно чл.164б, ал.1 от Кодекса на труда показва, че за 2014 г. са изплатени обезщетения на едва 91 родителя при осиновени 688 деца, през 2015 г. те са 117 при 626 осиновени деца, а до септември 2016 г. са 45 при 405 осиновени деца. Тъй като няма официална статистика за възрастта на децата при осиновяване, вероятните причини за тези резултати могат да бъдат, че по-голямата част от осиновяванията са в период, когато децата са или под 2 или над 5 годишна възраст. Така предвиденият отпуск поставя в позиция на дискриминация по възраст някои от децата при осиновяването им.

Национална мрежа за децата счита, че отпуск за осиновяване трябва да получават всички родители, тъй като този отпуск е целеви и не е пряко свързан с възрастта на детето, а със задоволяване на специфични нужди, свързани с адаптацията му в новата семейна среда и ежедневно интензивно участие на родителите в този изключително важен процес.

Считано от 01.01.2016 г. е регламентирано правото на изплащане на еднократна помощ при осиновяване (чл. 6б от Закона за семейните помощи за деца), но нейният размер не може да превишава помощта за първо родено дете, независимо от поредността на детето в семейството. Въпреки промяната, законът прави разлика между осиновяване и раждане и не предвижда по-високо подпомагане при второ и трето осиновяване, каквото е обичайно при раждане на дете.

Процесът по промяна на законодателството, което регулира осиновяването е и пряко свързан с препоръката към България от Съвета по правата на човека на ООН за „Въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването и да гарантира правото на детето да знае своя произход“ и Националната стратегия за детето 2008-2018 – осиновяването да дава възможност за запазване и развиване на идентичността (етническа, религиозна, културна и др.) на детето. През септември 2016 г. МП и МТСП предложиха промени в Семейния кодекс, част от които бяха под натиск на НПО, които работят в областта на осиновяването. Законопроектът предизвика широк обществен интерес, като дебатът в интернет събра най-много коментари в практиката за обществено обсъждане на законопроекти до сега. В промените се предвиждаше създаване на Национален съвет по осиновяване, като авторите на проекта смятат, че така ще се ускори и улесни процедурата за национално осиновяване и ще намалеят сигналите за злоупотреби. Предвидено е облекчаване на достъпа до биологичен произход чрез създаване на Съвет за достъп до информация за произхода към МП и ограничаване на възможността за прекратяване на осиновяването. Законопроектът не стигна до НС през 2016 г.

Със Закона за бюджета на ДОО за 2017 г. Народното събрание прие промени в Кодекса на труда (КТ) и Кодекса за социалното осигуряване (КСО), които касаят правата на осиновителите. С новата разпоредба на чл. 163, ал. 9 от КТ се дава възможност на бащите да ползват 15 дни отпуск при осиновяване на дете, което досега беше възможно само при раждане. Промените ще влязат в сила от 01.06.2017 г.

През септември 2016 г., Българска асоциация „Осиновени и осиновители“ – БАОО организира Национална информационна седмица за осиновяването, която допринесе за по-добрата осведоменост и повишаване на имиджа на осиновяването у нас.

Препоръки:

• Ясна държавна политика за подкрепа на процеса на осиновяване, повишаване на информираността на обществото и формиране на обществена нагласа за толерантно отношение към осиновяването;
• Специализация на работещите в областта на осиновяването, както в системата за закрила на детето, така и по отношение на доставчиците на услуги, включително и в системата на образованието;
• Събиране, обобщаване и анализиране на подробни статистически данни за процеса на осиновяване и адаптирането на осиновените деца в семейството;
• Регламентиране на задължителен пакет услуги за подкрепа на осиновителите и изработване на регламент и финансов стандарт на услуги за подкрепа и съпровождане на детето и осиновителите, както в периода на „напасване”, така и в следосиновителния период;
• Събиране и съхраняване достатъчно важна информация за произхода на детето, включително и информация, свързана с медицинските обстоятелства и генетичната предразположеност;
• Облекчаване на режима и процедурата за упражняване правото на информация за биологичния произход, при зачитане правата и интересите на всички засегнати страни;
• Отпускът за осиновители на деца да бъде целеви за осиновяване и необвързан с възрастта на детето;
• Социалните помощи, свързани с отглеждане на деца при осиновяване да са еквивалентни на тези при раждане.